— Не е там — рече Аурелиано, както му бяха показали. Забучи върховете на пръстите си в черния дроб и добави: — Ей тука ме боли и не ми дава да спя.
Тогава доктор Ногера затвори прозореца, уж, че слънцето греело силно, и с прости думи му обясни защо е родолюбив дълг да избият консерваторите. Няколко дни Аурелиано носи една стъкленица в джоба на ризата. Вадеше я през два часа, слагаше три топчета върху дланта си и със замах ги мяташе в устата, за да ги разтопи бавно с език. Дон Аполинар Москоте му се подигра за неговата вяра в хомеопатията, обаче заговорниците го разпознаха, че е от техните. Почти всички синове на основатели бяха замесени, макар никой да не знаеше точно в какво се състои мрежата, която те самите плетяха. Но в деня, когато лекарят разкри тайната на Аурелиано, последният се дръпна от съзаклятието. Макар тогава да беше убеден, че трябва незабавно да се премахне консерваторският строй, планът го ужаси. Доктор Ногера беше мистик на личното покушение. Неговата система се свеждаше до съгласуване на редица лични действия, които с един майсторски удар в национален размах да унищожат служителите на строя със съответните им семейства, преди всичко децата, За да се премахне консерватизмът в самото му семе. Дон Аполинар Москоте, шестте дъщери и жена му, разбира се, бяха в списъка.
— Никакъв либерал не сте вие — каза му Аурелиано, без да трепне. — Касапин сте вие и нищо повече.
— В такъв случай — отвърна докторът със същото спокойствие — върни ми стъкленицата. Вече не ти трябва.
Едва подир шест месеца Аурелиано узна, че докторът го бил отписал като човек на действието, защото бил сантименталист без бъдеще, бездеен по характер и е определено самотническо призвание. Опитаха се да го обкръжат, бояха се да не издаде съзаклятието. Аурелиано ги успокои: дума нямал да продума, но през нощта, когато отидат да убиват семейство Москоте, ще го намерят да защищава тяхната врата. Изяви толкова убедителна решителност, че планът бе отсрочен за неопределена дата. Тъкмо в ония дни Урсула го попита за мнението му относно женитбата между Пиетро Креспи и Амаранта и той й отговори, че времената не са за венчавки. От седмица насам носеше старовремски пищов под ризата. Бдеше над своите приятели. Следобедите отиваше да пие кафе с Хосе-Аркадио и Ребека, които започнаха да стъкмяват своя дом, а от седем часа играеше на домино с тъста си. По обяд разговаряше с Аркадио, който вече беше великански юноша, и го намираше все по-възбуден от неизбежната близост на войната. В училището, където Аркадио имаше ученици по-възрастни от него, размесени с деца, които тепърва проговорваха, бе пламнала либералната треска. Говореше се да бъде разстрелян отец Никанор, да се превърне храмът в училище, да се въведе свободната любов. Аурелиано се помъчи да обуздае неговите пориви. Препоръча му сдържаност и благоразумие. Глух към спокойната разсъдливост и чувството му за действителност, Аркадио го упрекна на всеослушание в слабост на характера. Аурелиано зачака. Най-сетне в началото на декември Урсула се втурна обезумяла в работилницата.