— Войната избухна!
Наистина беше избухнала от преди три месеца. Военно положение цареше в цялата страна. Единственият, който узна навреме, бе дон Аполинар Москоте, ала не каза новината и на жена си, докато не дойде един взвод от войската да заеме селището с изненада. Влязоха безшумно преди разсъмване с два впряга лека артилерия, теглени от мулета, и установиха казармата си в училището. Въведе се полицейски час от шест часа подиробед. Бе извършено изземване по-свирепо и от предишното, къща по къща, и тоя път отнесоха даже земеделските сечива. Измъкнаха с тътрузене доктор Ногера, вързаха го за едно дърво на площада и го разстреляха без съд и присъда. Отец Никанор се опита да вземе ума на военните власти с чудото на левитацията, ала някакъв войник му пукна главата с удар на приклада. Либералната възбуда помръкна в тих ужас. Блед, непроницаем, Аурелиано продължи да играе домино с тъста си. Разбра, че въпреки сегашното звание на граждански и военен началник на укрепление, дон Аполинар Москоте пак беше украшателска власт. Решенията вземаше един капитан от войската, който всяка сутрин от къща на къща събираше извънреден облог за защита на обществения ред. Четирима войници под негова команда изтръгнаха от семейството й една жена, която била ухапана от бясно куче, и я пребиха с приклади насред улицата. Една неделя, две седмици след окупирането, Аурелиано влезе в дома на Херинелдо Маркес и с обичайното си благоприличие поиска чаша кафе без захар. Когато двамата останаха самички в кухнята, Аурелиано придаде на гласа си властност, каквато никога не бяха виждали у него.
— Приготви момчетата — каза той. — Отиваме на война.
Херинелдо Маркес не повярва.
— С какво оръжие? — попита той.
— С тяхното — отговори Аурелиано.
Във вторник посред нощ, в една безумна операция двайсет и един мъже под трийсет години, командувани от Аурелиано Буендия, въоръжени с ножове за хранене и наострени железа, превзеха с изненада гарнизона, добраха се до оръжията и разстреляха на двора капитана и четиримата войници, които бяха убили жената.
Същата нощ, докато се чуваха залповете на взвода за разстрел, Аркадио бе назначен за граждански и военен началник на укреплението. Женените бунтовници едва имаха време да се простят със съпругите си, които изоставиха на техните собствени ръце. Заминаха призори, възторжено приветствувани от свободното от терора население, да се присъединят към силите на революционния генерал Викторио Медина, който, според последните известия, се движел в посока към Манауре. Преди да замине, Аурелиано измъкна дон Аполинар Москоте от някакъв шкаф.
— Вие си стойте спокойно, татко — каза му той. — Новото правителство отговаря с честната си дума за вашата лична безопасност и тая на семейството ви.
На дон Аполинар Москоте му беше трудно да разпознае оня затворник с високи ботуши и преметната на гърба пушка, с когото бе играл домино до девет часа вечерта.
— Това е щуротия, Аурелито — възкликна той.
— Никаква щуротия — каза Аурелиано. — Война е. И да не сте ми казвали повторно Аурелито, аз вече съм полковник Аурелиано Буендия.
Полковник Аурелиано Буендия вдигна трийсет и две въоръжени въстания и ги загуби всичките. От седемнайсет различни жени му се родиха седемнайсет сина, които бяха избити, един след друг само за една нощ, преди най-големият да навърши трийсет и пет години. Измъкна се от четиринайсет покушения, от седемдесет и три засади и от един взвод за разстрел. Оцеля от товар стрихнин в кафето, достатъчен да убие кон. Отхвърли Ордена за заслуги, даден му от президента на републиката. Стигна до главнокомандуващ революционните сили с правосъдна и гражданска власт от едната граница до другата, и стана човекът, от когото най-много се страхуваше правителството, ала никога не позволи да му правят снимки. Отклони пожизнената пенсия, която му предложиха след войната, и преживя до старини от златните рибки, които майстореше в работилницата си в Макондо. Въпреки че винаги се сражаваше начело на своите хора, единствената рана, която получи, си я нанесе той самият, след като подписа Недерландската капитулация, сложила край на почти двайсет години граждански войни. Куршумът на пистолетния изстрел, насочен към собствената му гръд, излезе през гърба, без да нарани никакъв жизнен център. Единственото, което остана от всичко това, бе улица с неговото име в Макондо. Но, както заяви няколко години преди да умре от старост, и на това не се е надявал в предутрото, когато заминал със своите двайсет и един мъже да се присъедини към силите на генерал Викторио Медина.