— Не стреляйте — каза капитанът на Хосе-Аркадио. — Вас божието провидение ви е изпратило.
И започна нова война. Капитан Роке Карнисеро и хората му заминаха с полковник Аурелиано Буендия да освобождават революционния генерал Викторио Медина, осъден на смърт в Риоача. Мислеха да спечелят време, пресичайки планинския масив по пътя, извървян от Хосе-Аркадио Буендия, за да основе Макондо, но не мина и седмица и се убедиха, че това начинание е невъзможно. Тъй че трябваше да изминат опасния път през планинските разклонения, без други боеприпаси освен ония на взвода за разстрел. Лагеруваха близо до селищата и един от тях, със златна рибка в ръка, преоблечен влизаше посред бял ден и установяваше връзка с бездействуващите либерали, които на другата заран излизаха на лов и никога не се завръщаха. Когато съзряха Риоача от една извивка на планината, генерал Викторио Медина вече бе разстрелян. Хората на полковник Аурелиано Буендия го провъзгласиха за командир на революционните сили от Карибското побрежие с генералски чин. Той пое длъжността, но отхвърли чинопроизводството и си постави сам условието да не го приема, докато не свалят управата на консерваторите. След три месеца успяха да въоръжат над хиляда мъже, но те бяха унищожени. Оцелелите достигнаха западната граница. Следващия път, когато се чу за тях, те бяха дебаркирали в Кабо де ла Вела41, идвайки от Антилския архипелаг, и донесение на правителството, разпространено по телеграфа и обнародвано в ликуващи разпоредби из цялата страна, оповести смъртта на полковник Аурелиано Буендия. Но два дни по-късно една повсеместна телеграма, която почти застигна предхождащата, оповестяваше за друг бунт в южните равнини. Тъй започна легендата за вездесъщието на полковник Аурелиано Буендия. Едновременни и противоречиви сведения го обявяваха за победител при Вилянуева, за разгромен при Гуакамайял, за изяден от индианците „мотилони“, за убит в някакво село из тресавището и за отново въстанал в Уримита. Либералните ръководители, които по онова време договаряха участие в парламента, го посочиха за авантюрист без партийно представителство. Националното правителство го причисли към разбойническия разред и оцени главата му за пет хиляди песо. След шестнайсет поражения полковник Аурелиано Буендия тръгна от Гуахира с две хиляди добре въоръжени туземци и гарнизонът, изненадан по време на сън, напусна Риоача. Там той установи главната си квартира и обяви поголовна война против режима. Първото съобщение, което подучи от правителството, бе заплахата, че ще разстреля полковник Херинелдо Маркес в четирийсет и осем часов срок, ако не отстъпи в пълен ред с войската си до източната граница. Полковник Роке Карнисеро, който беше тогава началник-щаб, му връчи телеграмата със слисано изражение, но той я прочете с непредвидена радост.
— Ей че хубаво! — възкликна. — Вече си имаме телеграф в Макондо.
Отговорът му бе безпрекословен. За три месеца се надявал да установи главната си квартира в Макондо. Ако тогава не заварел жив полковник Херинелдо Маркес, щял да изпозастреля без съд и присъда цялото офицерство, което по него време е пленил — като се почне от генералите, — и щял да даде заповеди на своите подчинени да постъпват по същия начин до края на войната. Три месеца по-късно, когато влезе победител в Макондо, първата прегръдка, която получи на пътя за тресавището, бе от полковник Херинелдо Маркес.
Къщата беше пълна с деца. Урсула бе прибрала Санта София да ле Пиедад е голямата й дъщеря и чифт близнаци, които се родиха пет месеца след разстрелването на Аркадио. Въпреки последната воля на разстреляния, тя кръсти момичето Ремедиос. „Сигурна съм, че тъкмо това искаше да рече Аркадио — позова се тя. — Няма да я кръстим Урсула, защото много се страда с това име.“ Близнаците нарече Хосе-Аркадио Втори и Аурелиано Втори. Амаранта се зае с всичките. Постави дървени седалчици в стаята и с други деца на съседни семейства уреди първоначално училище. Когато се завърна полковник Аурелиано Буендия, сред изстрели на ракети и камбанен звън, детски хор му пожела добре дошъл в къщата. Аурелиано-Хосе, дълъг като дядо си, в облекло на революционен офицер, му отдаде военни почести.
Не всички вести бяха добри. Година след бягството на полковник Аурелиано Буендия Хосе-Аркадио и Ребека отидоха да живеят в построения от Аркадио дом, Никой не научи за неговата намеса да попречи на разстрела. В новия дом, разположен в най-хубавия кът на площада, под сянката на едно бадемово дърво, почетено от три гнезда на червеношийки, с голяма врата за гостите и четири, прозореца за светлината, те свиха гостолюбиво домашно огнище. Някогашните приятелки на Ребека, между тях четири от сестрите Москоте, които още момуваха, подновиха седенките за везане, прекъснати преди години в пруста с бегониите. Хосе-Аркадио продължи да ползува заграбените земи, чиито документи бяха признати от консерваторското правителство. Всеки подиробед го виждаха да се връща на кон, с планинските си кучета и ловджийската двуцевка, и връзка зайци, провесени на седлото. Един септемврийски следобед, пред заплахата от буря, той се върна у дома по-рано от обикновено. Поздрави Ребека в трапезарията, върза кучетата на двора, окачи зайците в кухнята, за да ги осоли по-късно, и отиде да се преоблече в спалнята. Ребека после даде показания, че когато мъжът й влязъл в спалнята, тя се заключила в банята и не разбрала нищо. Това беше обяснение, на което трудно можеше да се повярва, но нямаше друго по-правдоподобно, а и никой не можа да проумее каква ли ще е била подбудата на Ребека да убие мъжа, който я бе направил щастлива. Тази бе навярно единствената загадка, която никога не се изясни в Макон-до. Щом Хосе-Аркадио затвори вратата на спалнята, гърмежът на пистолетния изстрел прокънтя в къщата. Нишка кръв излезе изпод вратата, прекоси стаята, излезе на улицата, пое право по неравните плочници, спусна се по стълби и се изкачи по стъпала, отмина по Турската улица, до един ъгъл зави надясно и до друг наляво, обърна се под прав ъгъл срещу къщата на Буендиовци, мина под затворената врата, пресече гостната, долепена о стените, да не цапа килимите, продължи пред друга стая, заобиколи с широка крива масата в трапезарията, придвижи се по пруста с бегониите и мина, без да бъде видяна, под стола на Амаранта, която даваше урок по смятане на Аурелиано-Хосе, и се пъхна през хамбара и се озова в кухнята, където Урсула се канеше да счупи трийсет и шест яйца за хляба.