Двамата старци се прекатуриха от удара и последвалия наклон и се озоваха един върху друг до една от стените на коша. Юлиус чевръсто се изправи с нож в ръка и освободи коша от вече излишния надупчен балон. Той все още се носеше на повърхността, но скоро щеше да потъне и да повлече със себе си коша и старците.
– Добра работа – похвали го Алан, все още в легнало положение.
– Благодаря – отвърна Юлиус и помогна на приятеля си да седне отново на столчето.
После Юлиус демонтира тежката горелка и я хвърли в океана заедно с четирите подпори, които я държаха. Така се освободиха от поне петдесет килограма. Юлиус си избърса потта от челото и седна до Алан.
– И сега какво? – отрони той.
– Мисля, че трябва да си отворим още една бутилка, вместо да висим тук и да изтрезняваме. Можеш ли да изстреляш една от ракетите, докато аз отварям шампанското?
В коша започваше да прониква вода, но още поне няколко часа нямаше да потънат, мислеше си Алан. Още повече време щяха да спечелят, ако имаха нещо, с което да изгребват водата.
– Много неща може да се случат за два часа – подхвърли той.
– Като например? – зачуди се Юлиус.
– Е, може и малко неща да се случат. Или пък нищо.
Юлиус отвори опаковката на първата ракета и се опита да разшифрова инструкциите на индонезийски. Беше леко подпийнал и не изглеждаше толкова отчаян, колкото предполагаше ситуацията. От една страна, знаеше, че скоро ще умре. От друга страна, беше в компанията на човек, който имаше голяма вероятност да е безсмъртен. Генерал Франко не го беше екзекутирал, миграционните служби в Америка не го бяха пратили на доживотен затвор, Сталин не го беше удушил (макар да е било на косъм), не го бяха очистили Ким Ир Сен или Мао Дзъдун, не го бяха застреляли иранските граничари, не му бе паднал и косъм от оплешивяващата глава по време на работата му като двоен агент в продължение на двайсет и пет години в разгара на Студената война, не беше умрял от ужасния дъх на Брежнев и не беше си изпатил от падaнето на Никсън.
Единственото, което би навело на мисълта, че Алан може да умре, след като толкова години това не му се беше удало, беше фактът, че в момента той седеше в кош, пълнещ се с вода, някъде между Индонезия, Австралия и Антарктида. Ако обаче наскоро навършилият сто и една години старец преживееше и това, може би и Юлиус щеше да намаже покрай него.
– Явно просто трябва да се дръпне ей това – каза той и издърпа правилното въженце, но с грешно наклонена сигнална ракета, при което тя се изстреля право във водата и угасна на няколкостотин метра дълбочина.
Юлиус се чудеше дали просто да не се откаже. Алан пък от своя страна гръмна следващата бутилка, подаде я на своя приятел и го помоли да изпие няколко глътки – със или без чаша, – понеже изглеждало, че имал нужда.
– Хубаво ще е да пробваш с втората ракета. Но я насочи нагоре, мисля, че така ще се вижда по-добре.
ИНДИЙСКИ ОКЕАН
Официалната мисия на севернокорейския транспортен кораб „Чест и сила“ бе да пренесе трийсет хиляди тона жито от Хавана до Пхенян. Не толкова официалната задача беше корабът да забави ход на югоизток от Мадагаскар и под прикритието на нощта екипажът да натовари четири килограма обогатен уран. От куриер на куриер уранът бе преминал целия път от Конго през Бурунди към Танзания и Мозамбик, за да го доставят до остров на изток от африканския континент, откъдето „Чест и сила“, така или иначе, минаваше.
Севернокорейците бяха наясно, че привличат всички погледи. Само няколко години по-рано бунтовниците в Либия бяха заловили един по-малък техен плавателен съд. Капитанът тогава чрез подкуп бе успял да освободи кораба, който пренасял нефт. Ако кораб от Куба на път за Северна Корея бъде спрян край Сомалия, Иран или някоя друга държава с подобна репутация, то биха последвали проверки в открито море от войски на ООН. Това се бе случвало и преди, като най-скорошният инцидент бе край Панама. Под житото откриха двигатели за изтребители и високотехнологична електроника, което нарушаваше ембаргото, наложено от ООН срещу гордия народ на народнодемократичната република. Огорчените севернокорейци обявиха пред света, че именно светът е качил оръжията в кораба, а не те.
Този път тръгнаха от Куба в другата посока, та нали земята е кръгла? Официално народнодемократичната република заяви, че няма да позволи отново да ѝ бъде нанесена обида като тази край Панама. Никъде не се казваше обаче, че имат друга работа по пътя.