– Лечител ли казахте? – попита агент Б.
– Или май беше магьосник. Рядко успявам да запомня такива сложни думи. Достатъчно трудно ми е с лесните.
Идеята била да посетят Олекоринко и да почерпят от него нови знания и духовна енергия. Сабине вероятно щяла по-добре да обясни.
– Да не би и вие да сте в ясновидския бранш? Или в туристическия?
Какво ставаше тук? Експерт по атомни бомби и евентуално контрабандист на уран се бе запътил към някакъв магьосник в саваната, за да почерпи духовна енергия? Ако ще я лъже в очите, поне да го прави с малко финес.
Не, отговори му, че не е в ясновидския бранш. Била брокер на недвижими имоти. По този начин агентите А и Б се бяха представяли в Дар ес-Салаам.
И нещата пак се объркаха. Защото на Алан му стана интересно. Каза, че според него в танзанийската савана щяло да има изобилие от чудесни глинени къщурки, които тя да предлага на клиентите си.
Дали столетникът беше саркастичен, или просто тя не можеше да отгатне намеренията му? Агентката се почувства некомфортно в компанията му. Едно беше да се правиш на брокер в най-големия град на Танзания, съвсем друго да обясняваш, че продаваш недвижими имоти на места, където такива просто няма. Мусома ли беше?
– Ами глинените колиби не са ми приоритет – опита се тя да прозвучи уверено. – Има обаче няколко лагера за сафари, на които си заслужава да хвърля едно око.
– Аха, значи, все пак сте в туристическия бранш.
През останалата част от пътуването агентката и Алан почти нищо не си казаха. Германката се нуждаеше от време да доизкусури историята си. Дотук нещата не се развиваха по план. И не станаха по-добре, когато самолетът започна да каца и се оказа, че Мусома си беше голям град с над сто хиляди жители и следователно с множество сгради в европейски стил.
– Вижте! – възкликна Алан и взе да сочи през прозореца. – Все пак ще си имате работа тук, госпожо брокер. Много е смешно, че не го знаехте. И че нямахте представа накъде отивате.
Агентката, така или иначе, се мразеше. Сега намрази и Карлсон. Проклето старче.
* * *
Пистата беше от пръст. Беше тясна и не повече от метър по-дълга от необходимото. Намираше се в центъра на града, който бе обърнал гръб на южния бряг на езерото Виктория.
Пред сградата на малкото летище имаше няколко таксита, чиито шофьори се надяваха на добър курс. Всички знаеха къде се намира Олекоринко, но никой не бе чак толкова алчен за пари, че да се навие да закара тримата чужденци при него. До там се пътуваше сто и петдесет километра през пътища в такова състояние, че всеки фиат, хонда или мазда със сигурност щеше да закъса.
Сабине обаче видя малко встрани мъж, който сваляше багажа на един пътник от джип марка Land Cruiser. Автомобилът нямаше капак, седалките бяха на три редици, а гумите бяха толкова дебели, че нямаше как да заседнат някъде. Когато човекът свали багажа и каза довиждане на пътника, Сабине се приближи и го попита дали е свободен.
Не, за съжаление, не беше. Не бил тукашен и сега щял да се отправи към лагера в резервата Масай Мара. Там след два дни щели да пристигнат нови гости и трябвало дотогава да се е върнал на работа.
Сабине не се отказа толкова лесно. От последвалия разговор с него научи, че този лагер се намирал в Кения точно на границата със Серенгети и само на няколко километра от лагера на магьосника Олекоринко. Изведнъж предложението на чужденците му се стори интересно. Щяха да му платят за пътуването към къщи, само щеше да се наложи да направи малко отклонение.
Германската агентка стоеше на около осемстотин метра от тях и ги наблюдаваше с тъжен поглед. Не виждаше други джипове, а вече се бе запознала с условията на таксиметровите шофьори.
Агент Б се обади на шефа си в Дар ес-Салаам, за да обсъди с него възникналата ситуация. Шефът ѝ я информира за актуалните събития. Американците току-що съобщили местонахождението на „Чест и сила“. На кораба му оставали само няколко дни до южния бряг на Мадагаскар.
Ако информацията от специалиста по ядрени оръжия Карлсон бе вярна, то съществуваше голяма вероятност точно там да стане предаването на обогатен уран. Доставката щяла да бъде много по-голяма от предишната. Контрабандният канал беше, общо взето, познат, благодарение на изчезналия лабораторен асистент от Конго. Голямото предизвикателство за контрабандистите щяло да бъде преминаването на границата между Танзания и Мозамбик. Това било на приблизително сто и осемдесет километра от мястото, на което в момента се намираше агент Б.