– Меркел безспорно е на път да спечели немските парламентарни избори – съобщи Алан, позовавайки се на прочетеното в таблета. – Така Европа ще оцелее за още известно време. Ако не избухне гражданска война в Испания. На каталунците им е писнало от Мадрид. Знам как се чувстват. Предния път и аз участвах.
– Да, през хиляда деветстотин трийсет и шеста година – уточни Юлиус. – Доста неща са се случили оттогава.
– Сигурно – съгласи се Алан.
Юлиус се обърна към шофьора.
– Сигурен ли си, че няма да стане работата с аспержите, Мейткини?
* * *
Агент Б седеше зад волана на джипа, който току-що бе наела. Колите пред нея направо не помръдваха и от време на време разни хора се катереха по нейния автомобил, без да я питат. После оставаха там около четвърт час, без да ѝ обяснят каквото и да било, и след това като по сигнал всички едновременно скокваха долу.
Всичко се бе объркало. Донякъде защото бе на стотици километри от мястото, където наистина се случваше нещо. Освен това сега Алан Карлсон я познаваше. Как щеше да обясни присъствието си сред тези чудотворни палатки, ако все пак някой ден задръстването свършеше и се случеше да попадне на обекта на наблюдение? От друга страна, какъв бе смисълът от всичко това, ако не успееше да открие стареца?
А цялата работа изобщо имаше ли някакъв смисъл?
Сега поне колоната потегли. Може би задръстването най-сетне щеше да се... Не. Нямаше.
* * *
– Мисля, че стигнахме – оповести Мейткини и събуди Алан, който бе задрямал.
Пътуването далеч не бе планирано добре. Започваше да се стъмва, а тримата приятели нямаха къде да нощуват. Хиляди танзанийци около тях се готвеха да запалят огньове, за да се топлят през нощта в очакване на срещата си с чудотворния доктор на следващия ден. Откакто свят светува, огънят винаги е бил най-добрият начин да се предпазиш от диви зверове. Като се прибавят към него и въоръжени с копия и тояги мъже на пост, които се сменяха на всеки два часа, шансовете за оцеляване бяха почти стопроцентови.
Алан винаги приемаше нещата, каквито са, но на Юлиус и Сабине хич не им допадаше идеята с огъня. Най-малкото щеше да се наложи да се скитат из саваната за сухи клонки, а с всяка изминала минута ставаше все по-тъмно.
Сабине разговаря с Мейткини за неговите планове. Дали не можел да остане с тях до другия ден и всички да спят в джипа?
Да, пътуването не се оказало толкова дълго, колкото той се бил опасявал по едно време. Но попита какво щели да правят след това? Вероятно щяха да поискат да се върнат обратно в Мусома, а Мейткини вече нямал път натам. Както вече бил споменал, след четири дни го очаквала нова група от туристи. Преди това нямало как да се отбие отново към Танзания.
– Нямаме бърза работа – успокои го Алан. – Ще ни бъде приятно да видим дома ти.
Мейткини обясни, че царството на масаите изглеждало по един и същ начин от двете страни на границата, но въпреки това тримата били добре дошли да го придружат до лагера му и да останат там за няколко дни. В момента не било пикът на сезона и цената за престоя нямало да бъде висока. В такъв случай обаче нямали много време. Най-късно привечер на следващия ден трябвало да потеглят.
Цял ден чудотворства щеше да е достатъчно за Алан, Сабине и Юлиус.
Разбраха се. Мейткини отби джипа встрани и раздаде на всеки по едно одеяло. Никой не бе помислил за храна, но проблемът скоро се разреши от само себе си. Съберат ли се много хора на едно място, веднага започва да тече някаква търговия. Разни жени обикаляха с кошници, пълни с всякакви вкусотии. Юлиус почерпи с осем сандвича и четири кӝли.
– Дали не ви се намира нещо с по-висок градус – опита Алан.
– Ти за друго не можеш ли да мислиш? – скастри го Сабине.
– Те говорят само маа и суахили, така че не те разбраха – намеси се Мейткини. – Мога обаче да ти отговоря от тяхно име. Продават само кока-кола.
– Човек не може да има всичко – въздъхна Алан.
– Вероятно си прав – каза Мейткини, отвори жабката на джипа и извади от там цяла бутилка коняги.
– Я гледай ти! Ама какво е това прекрасно нещо? – възкликна Алан.
Това била най-популярната алкохолна напитка в Танзания. Най си отивала с резенче лимон и няколко кубчета лед. Или пък със сок от боровинки.
– Едва ли ще е зле да се пие и чист направо от бутилката? – предположи Алан.