– Аз така го пия – съгласи се Мейткини.
– Мисля, че това е началото на едно красиво приятелство – грейна Алан.
– Ами наздраве тогава – рече Мейткини и хвърли тапата през рамо.
– Може ли да се присъединя – включи се и Юлиус.
* * *
Съвсем се бе стъмнило, когато агент Б най-сетне стигна до палатковия лагер. Жените с кошниците се бяха прибрали. Б щеше да пренощува на предната седалка на колата без храна или одеяло. Преди по-малко от година ѝ бяха предложили да я преместят в Сингапур. Сега се чудеше какво ли щеше да бъде, ако се бе съгласила. Тъй като ѝ беше твърде студено и не можеше да заспи, по-голямата част от нощта прекара в размисли.
Заради Франц не бе приела да отиде в Югоизточна Азия. Той си обичаше работата като зъболекар и отказа да тръгне с нея. Само три седмици след като Б отхвърли предложението на работодателя си заради него, се оказа, че от няколко месеца вече Франц освен работата си обича и асистентката си, както и перфектните ѝ зъби.
Раздялата не протече мирно. Франц заяви, че безкрайно му е писнало никога да не знае нищо за работата на жена си. Тя все му повтаряла, че е на държавна служба и няма право да дава повече информация. Дълго време той намирал отговорите ѝ за вълнуващи, но след три години брак вече му дошло в повече. Как да си има деца с толкова потайна съпруга? Какво щеше синът или дъщеря им да пише в есето за професията на майка си? „Никой не знае с какво се занимава“? Учителите щяха да решат, че проституира. Понякога даже Франц си го мислеше.
На всичкото отгоре ѝ бе хрумнало да се премести заедно с него на края света. „Държавна служба“. Искаше да заминат от Рьоделхайм за един бог знае къде. Да си имаш потайна съпруга, е неприятно. Но да имаш потайна съпруга в чужда страна, минава просто всякакви граници. Пък и се бе появила асистентката му. И зъбите ѝ. Б прецени, че нищо няма да се промени, ако ѝ ги избие, пък и не беше такъв човек.
Оттогава вече не бе просто потайна, а и самотна. Почти непосилната мисия да се открие обогатен уран някъде из Африка изглеждаше като някакво бягство от всичко това. Предложиха ѝ мисията в Дар ес-Салаам една сряда в девет часа. Пет минути по-късно вече се бе съгласила.
* * *
Церемонията трябваше да започне на следващия ден в единайсет часа и да продължи до един, преди да е настъпила зверската жега. Лагерът се разбуди още в седем сутринта. Жените с кошниците се завърнаха. Навсякъде имаше плакати на английски и суахили, които поясняваха реда на нещата. Всеки, който платеше пет хиляди шилинга (или два долара), щеше да получи глътка от чудотворната отвара, а към нея молитвите на Олекоринко и магиите му. Тези, които нямаха пари, щяха да се задоволят само с магиите.
– Два долара не са чак толкова много – отбеляза Юлиус. – Толкова струва една връзка аспержи, ако пазаруваш на едро.
– Така е – съгласи се Сабине. – Само че десет хиляди връзки аспержи на ден биха ти докарали една много приятна сума.
Освен тези двайсет хиляди долара, които Олекоринко изкарваше с церемонията, той предлагаше също и индивидуални консултации в палатката си. Двайсет минути за хиляда долара или шейсет минути за две хиляди и петстотин. Търсенето бе голямо.
Сабине беше втора. Избра си краткия сеанс, който щеше да се състои след три следобед. Надяваше се на тръгване да е усвоила всичко.
Олекоринко говореше на микрофон, за да чуват всички. Звукът се предаваше от две огромни колони, вързани към осем автомобилни акумулатора. Организацията беше впечатляваща. Сабине преброи към двеста жени, които раздаваха kikombe cha dawa (глътка от чудотворната отвара) на всички, които си бяха платили, а и на тези, които просто изглеждаха достатъчно отчаяни.
Юлиус и Сабине опитаха предложената им напитка. Беше горчива и сякаш нямаше моментален ефект. Алан пък забеляза, че е останало още малко коняги в шишето без капачка. Нямаше нужда от други чудеса.
Лечителят стоеше на издигнат подиум на голямо разстояние от публиката. Започна да пее нещо на суахили. Като приключи, асистентката му взе думата. Повтори написаното на плакатите, че лечебната отвара действала само в близост до самия Олекоринко, само ако е благословена от Олекоринко (той тъкмо го бе направил) и най-важното – само на онзи, който не се съмнявал в лечебните ѝ свойства.
– Ако не вярваш в Олекоринко, то тогава лечебната отвара не вярва в теб – допълни асистентката на английски, суахили и маа. – Нека заедно се помолим.
И започна да се моли. Първо на английски.
– Всемогъщи Боже, изпълни kikombe cha dawa със силата на Твоя слуга Олекоринко. После насочи силата към тялото и душата на онзи, който вярва и не се съмнява. Обърни специално внимание на астма и бронхит. Ревматизъм и слабоумие. Депресия и безработица. ХИВ и СПИН. Рак и пневмония. Нещастие и липса на късмет в любовта. Бездетност и многодетност. О, всемогъщи Боже, води Олекоринко и неговите ученици. Покажи ни Твоята доброта, Господи. Ти си всичко за нас. Амин.