– Успели жени, значи – включи се Алан. – Такива вечно и навсякъде са били преследвани.
– Невероятно е колко много знаеш – отбеляза Юлиус.
Сподели, че му липсва старият приятел, който не бил заразен от тази странна болест.
Алан кимна замислено.
– Това е тъмната страна на черния таблет – призна той. – Моля безрезервно за извинение.
Мейткини не знаел как било на други места, но в Африка на кристални сфери най-често гледали богати вдовици.
– Каза, че всякак опитвали да отклонят вниманието от себе си – припомни Сабине. – По какъв начин?
На Мейткини му допадаше ролята на учител. Госпожица Сабине и останалите почти нищо не знаеха за неговото кътче от света.
– Продажбите на гръмоотводи тук са по-високи, отколкото във всички останали континенти, взети заедно. Един гръмоотвод, монтиран на някой хълм, не струва кой знае колко. Така светкавиците падат там вместо в селото. Пак ще заподозрат вещицата, но ще я оставят на мира още известно време.
– На Кралицата в Найроби обаче не са ѝ необходими гръмоотводи, така ли?
– Точно така. Защото тя не е вещица, а mganga. Нека позная, че госпожица Сабине ще поиска да узнае какво е mganga.
Не изчака подразбиращия се отговор.
Първо, mganga вярвала в Бог, нямало как да бъде другояче. Вярата в Господ обаче била примесена с всевъзможни други неща като билки, ритуали и магически сили. Една истинска mganga знаела, че причините за човешките страдания са или физически, или небесни. Нямало смисъл да се оперира апандисит, ако действителната причина за заболяването е отвъд нашите разбирания. Същото важало и за ХИВ и СПИН. В такива случаи нематериалните сили са много по-ефективни.
– Нематериални сили ли?
– Магии. Екзорсизъм. Защо не и чаша от благословената чудотворна отвара на Олекоринко? Няма проблем, стига да е в името на доброто. Всичко останало е вещерство.
Юлиус бе слушал разговора, без да се намесва. Сега реши да попита нещо.
– Слушай, Мейткини, дали е възможно в зелените аспержи да има нещо магическо?
По-добра идея за бизнес досега не му бе хрумвала. Чудотворните аспержи на Густав Свенсон! Лекуват всичко. Купете сега!
– Възможно е – отвърна Мейткини. – Въпреки това, ако имам апандисит, бих предпочел операция.
Сабине се нуждаеше от време да помисли. Дали всички истории на майка ѝ Гертруд не се основаваха на езиково недоразумение. Не беше ли вече време да приеме, че от историите ѝ няма полза? Или пък имаше и друг начин?
* * *
Отне им три часа да стигнат до границата между Танзания и Кения. Тя бе обозначена с един голям камък край пътя и шведите никога нямаше да го забележат, ако шофьорът не бе намалил, за да им го покаже.
– Добре дошли в моята родина – оповести той, докато подминаваха камъка.
– Тази кола под наем ни следи, откакто избягахме от Олекоринко и неговите бодигардове – съобщи Сабине, която все още бе объркана и наплашена от преживяното.
Не изпитваше особено голямо желание да бъде запалена със или без бензин.
Алан се обърна и погледна назад. Помоли отново за бинокъла на Мейткини.
Колата бе на известно разстояние, но изглежда, в нея имаше само един човек. Жена. Облечена със сако в африканската савана? Същото сако, с което бе...
– Ако отбиеш ей там, Мейткини, ще говоря с нея. Мисля, че я познавам.
Започваше да се свечерява и масаят огледа местността. Вдясно от тях стадо зебри спокойно се катереше по един хълм. Не бяха опасни! Вляво група павиани се подготвяха за нощта. И те не бяха опасни. Не се чуваха никакви птици. Значи, наблизо нямаше лъвове или биволи. Мейткини съобщи, че могат да спрат, но предупреди Карлсон, че нямат много време. След петнайсет минути щяло да бъде вече тъмно и нямало да пуска никой повече да се покаже извън колата.
Да спрат ли? Тук? Кого познавал? Кой има познати насред нищото? Юлиус се бе заразил от безпокойството на Сабине. Не звучеше особено разумно да разчитат на неособено благонадеждната преценка на столетника. Защо просто не продължат?
– Дишай, скъпи мой производителю на аспержи. И издишай. Всичко ще бъде наред, ще видиш – успокои го Алан.
Мейткини паркира край пътя. Същото стори и колата под наем. Алан бавно се измъкна от джипа и слезе на земята. Направи няколко крачки към автомобила зад тях, вдигна бинокъла и разбра, че не е сбъркал. После го свали и се провикна към жената в сакото.
– Елате насам де, госпожо брокер! Не бъдете срамежлива!
ТАНЗАНИЯ, КЕНИЯ
Агент Б накрая все пак бе поспала няколко часа на задната седалка. И още няколко сутринта, когато слънцето постопли въздуха. След това денят беше загубен. Бе невъзможно да открие Карлсон сред тези десет хиляди души. Оставаше ѝ само да наблюдава джипа на шведите и после да ги следва на сигурно разстояние. Оказа се не толкова сигурно. Те не тръгнаха по същия път наобратно. Вместо това се отправиха на север по още по-лоши пътища от тези, по които бяха дошли.