Засега всичко вървеше по план. Капитан Пак Чен Ун бе натоварил кораба с висококачествено жито, което по никакъв начин не вълнуваше Великия лидер – той си беше сит. Към житото обаче на борда вече имаше четири килограма обогатен уран, обвит в олово и прибран на сигурно в севернокорейска чанта за документи. Уранът бе необходим за нестихващата борба с американските кучета и техните съюзници на юг от 38-ия паралел. Четири килограма, разбира се, не бяха достатъчни, за да се превърнат в основа на бъдещето на нацията, но и не това бе тяхното предназначение. Целта беше да се изпробва каналът за внос. Ако всичко минеше добре, руснаците бяха обещали количествата да се умножат многократно.
Капитан Пак усещаше как империалистическите сателити зорко следят пътуването на кораба обратно към Пхенян. Враговете бяха готови по всяко време да си измислят повод да се качат на борда, а после да унижават и да размотават екипажа.
Макар и Пак да пазеше чантата в сейф в капитанската каюта, ако се стигнеше до проверка, тези хулигани щяха да намерят каквото търсят. Засега обаче липсваха такива признаци. Скоро нищо нямаше да е в състояние да попречи на триумфалното завръщане на капитана.
Мислите на Пак Чен Ун бяха прекъснати от главния щурман, който нахълта при него, без да почука.
– Капитане! Забелязахме сигнална ракета на четири морски мили на север. Какво да правим? Да я игнорираме ли?
Проклятие! Тъкмо всичко вървеше така добре. В главата на капитан Пак едновременно се разхвърчаха ужасно много мисли. Дали не беше капан? Ами ако някой искаше да си присвои урана? Най-добре да се правят, че нищо не са видели, както предложи щурманът.
Само че мръсните американци със сигурност гледаха. От космоса. И най-вероятно правеха снимки. Севернокорейски кораб, който подминава корабокрушенци в океана – това би било нарушение на закона за морските пространства и щеше сериозно да навреди на пиара на Великия лидер.
Не, все пак по-малкото зло бе да провери откъде идва ракетата.
– Засрамете се, щурман! – скара се той. – Представители на Корейската народнодемократична република не оставят изпадналите в беда на произвола на съдбата. Поемете нов курс и подгответе спасителна акция. Това е заповед.
Щурманът изкозирува уплашено и изхвърча навън. Проклинаше се, задето не си бе държал езика зад зъбите. Ако капитанът решеше да докладва за случая, с кариерата му беше свършено. В най-добрия случай.
* * *
В коша насред морето водата вече достигаше до краката на двамата приятели. Алан седеше с черния таблет и се чудеше как е възможно да работи насред нищото.
– Я слушай! – възкликна той.
Взе да разправя как явно не само президентите ставали за смях, а и техните съпруги. Робърт Мугабе от Зимбабве например определил хомосексуалността като нещо „неафриканско“ и я обявил за престъпление, за което човек може да лежи десет години в затвора, та да се научи кое е правилно и кое грешно. Сега пък неговата жена нападнала с кабел момиче, което било в хотелска стая със сина ѝ. Явно това семейство имаше проблем и с хетеросексуалността.
Юлиус се чувстваше твърде отчаян, за да вземе отношение по тази тема, и тъкмо искаше да помоли своя другар да млъкне, за да може да си умре на спокойствие, когато мислите му бяха прекъснати от далечна сирена. Някъде там в мрака се мержелееше плавателен съд. И се носеше право към тях.
– Дявол да го вземе – извика Юлиус. – И това ще преживееш.
– По всичко личи, че и за теб важи същото – отвърна Алан.
* * *
На борда взеха със себе си единствено черния таблет на Алан и последната останала бутилка шампанско. Алан държеше таблета в едната си ръка, а шампанското в другата, когато двамата с Юлиус се срещнаха с капитан Пак в предната част на палубата.
– Добър ден, капитане – поздрави той първо на английски, а после на руски, мандарин и испански.
– Добър ден – отговори смаяният капитан на английски.
Говореше както руски, така и мандарин, а след всички тези пътувания до Куба беше понаучил и испански, но бе единственият офицер, който владееше английски. Довери се на чувството си, че колкото по-малко уши слушаха и разбираха, толкова по-добре. Поне докато се изяснеше тази неясна ситуация.
Тържествено заяви пред корабокрушенците, че току-що са били спасени в името на Корейската народнодемократична република и в чест на Великия лидер.
– Поздравете Великия и му предайте нашите благодарности, ако се засечете в скоро време – рече Алан. – Къде бихте могли да ни оставите? Най-добре в Индонезия, ако не ви затрудняваме много. Не си носим документите, а без тях винаги е трудно да преминеш в друга страна, не съм ли прав?