За пръв път от година насам агент Лангер се усмихна.
– С цялото ми уважение, господин Юлиус, но се боя, че грешите.
* * *
Клиентите на Мейткини пристигнаха навреме за сафарито и бяха посрещнати от своя водач. Шведите и германката трябваше да се оправят няколко дни без него.
Алан си прекара времето на големия летен бар с изглед към тревистата долина и ямата с вода, където постоянно се случваха интересни неща. Първи на водопой идваха антилопите, после слоновете, а след тях се пробуждаха лъвовете. Един самотен носорог също често посещаваше ямата. Както и жирафите, чието телосложение ги принуждаваше да правят шпагати, за да се докопат до водата.
Столетникът бе доволен от почти всичко. На първо място от гледката. Също така и от питиетата, които приготвяше младият барман Джон, без някой да го е молил. А и как се оправяше с технологиите само! Кой би предположил, че ако черният таблет се свърже с някакъв вид „мрежа“, новините от цял свят се зареждат пет пъти по-бързо. Е, да, бяха си пак същите новини, но все пак.
Сабине предпочиташе да седи малко по-надалече от Алан, за да не се разсейва от вечните му истории. Тя разсъждаваше над различни идеи, които биха ѝ позволили да развие бизнеса с ясновидството според принципа: по-добре да измамиш десет хиляди души с няколко долара, отколкото да отмъкнеш триста долара от един-единствен човек. Най-добре, без да се намесва Бог.
– Ясновидство за масите – мърмореше си тя. – В сряда от единайсет часа се свързваме с Елвис. Десет долара вход. Двайсет за лични запитвания.
Не, нямаше да стане така. Ами ако предлагаше на клиентите си и някакъв чай, с който да отвори сетивата на участниците? Таен чай? Може би с мъничко LSD? Щеше да помогне за репутацията ѝ.
– Как върви? – поинтересува се Алан.
– Не ми пречи! – сопна му се Сабине.
И тази идея не струваше.
През по-голямата част от времето Юлиус и агент Лангер седяха от другата страна на бара пред екологичната градина на лагера. И двамата стигнаха до извода, че климатът на две хиляди метра височина е подходящ за садене на аспержи. Проблемът бе с червената, богата на желязо почва. Юлиус заяви, че скапаните бели аспержи можели да виреят в каквато и да е почва, докато зелените се нуждаели от ситна песъчлива земя. Агент Лангер възрази, че това важало и за белите, но нямало никакво значение в каква почва се садят зелените, понеже, така или иначе, нямало кой да ги яде.
Двамата любители на аспержи като цяло се разбираха добре, като изключим различията им относно белия и зеления сорт.
Обади се арогантният агент А и прекъсна разговора им. Обясни, че той и осем души от неговия екип заедно с информатора на ФРС построили невидима стена между Танзания и Мозамбик. Било въпрос на време контрабандистите да попаднат в капана.
– Жалко, че не си тук, така аз ще обера всички овации.
Благодарение на новото си запознанство и преоткритата страст към аспержите доскоро отстъпчивата агентка Б почувства прилив на енергия. Тя бе достатъчна, за да пожелае на шефа си цялото нещастие на света.
– Много се радвам за теб. Ако все пак уранът някак ви се изплъзне, ще намериш начин да обвиниш пак мен, нали?
Агент А не бе свикнал да се кара с Б.
– Не се сърди само защото не си достатъчно умна, та да бъдеш на правилното място. Между другото, какво става с Карлсон? Намери ли го?
– Не – излъга агент Б. – За сметка на това затънах с колата под наем в саваната. До няколко дни ще дойдат да ми помогнат да я извадим.
Началникът ѝ се разхили.
– Това е най-смешното нещо, което съм чувал от доста време насам. Така ще си останеш там горе.
После ѝ съобщи, че според сведенията „Чест и сила“ плавал в посока нос Добра надежда, Иглен нос и безсъмнено към южното крайбрежие на Мадагаскар. Това означавало, че контрабандният уран всеки момент щял да мине границата между Танзания и Мозамбик.
– След това няма да ми остава нищо друго, освен да се обадя лично на канцлера и да ѝ съобщя новината.
Това щяло да се отрази по-добре на кариерата му, отколкото да следва инструкциите и да позвъни първо на председателя на ФРС.
Агент Лангер се върна в бара при Юлиус. Усети, че изпитва нещо като желание за живот в неговата компания.
– Здравей, мой объркан приятелю, може ли да седна до теб.
Усмихна му се. Спорът между зеленото и бялото бе изпълнен с доброжелателство. Юлиус отговори:
– Здравей, далтонистке. Заповядай, седни.
КЕНИЯ
Туристите си тръгнаха доволни след няколко дни, прекарани в осмото чудо на света. Мейткини отново имаше време за Алан, Юлиус, Сабине и германката, която се нуждаеше от помощ с колата. Сабине предложи тя и старците да останат още няколко дни в лагера, ако е удобно. В бара особено ѝ се удаваше да размишлява, макар все още да не бе съставила план за бизнес, какъвто ѝ се искаше.