Както и да е. Важното бе, че севернокорейците бяха показали, че си плащат. А той от своя страна, че е точен с доставките. Всичко бе минало добре тогава, щеше да мине добре и сега.
Поне така си мислеше Гудлък Уилсън.
13 Good luck (англ.) – успех, късмет. – Б. пр.
КЕНИЯ
Един немалко използван Land Cruiser, произведен специално за употреба в африканската савана, пука гума приблизително веднъж на седмица. На един „Хилукс“, поставен при същите условия, това се случва доста по-често. За някой, който е за кратко по тези места и кара внимателно, е напълно възможно да избегне досадната смяна на гума.
Камъните обаче са многобройни и остри. Винаги има риск. Падне ли мракът, трябва да си още по-внимателен, защото при евентуална злополука няма да си толкова сам, колкото би ти се искало – в тъмнината дебнат лъвовете, тръгнали на лов, както и леопардите, които масаите наричат „машини за убиване“. Дори хиените могат да бъдат крайно неприятни. Най-опасното животно от всички, африканският бивол, по това време вече си почива, освен ако не пукнеш гума на възможно най-грешното място. Кое точно е то, няма как да знаеш.
Накратко, ако спукаш гума посред нощ, трябва да спазваш следното:
Стой си в колата, докато не се съмне!
Какво правиш обаче, ако нямаш време за това? Ако отзад в колата караш четиристотин килограма обогатен уран към самолет, който тъкмо е кацнал на безобразно летище на четиресет минути път, а пилотът нетърпеливо чака доставката? И в същото време рискуваш да загубиш осемдесет милиона долара?
Не всеки би постъпил така, но Гудлък Уилсън изведнъж повярва в късмета. Не за себе си, а за любимия си братовчед Самюел. Изпрати го навън с фенерче да смени спуканата гума. И братовчедът тъкмо щеше да опровергае всяка статистика, тъй като вече бе монтирал гумата, когато, преди да завие болтовете, две лъвици изникнаха от нищото от двете му страни.
Лъвовете следват винаги една и съща логика. Те не притежават умението да правят разлика между човешко същество и превозно средство, докато човекът си стои вътре. Ако например се появи отворена кола, пълна с почитатели на сафарито, лъвът гледа на тях като на едно цяло, а не като на единични обекти за хапване. Тогава той си задава следните три въпроса: 1. Мога ли да го изям това? (Не, твърде е голямо.) 2. Може ли да бъда изяден от това? (Не, дълголетният ми живот ме е научил, че джиповете и камионите не нападат.) 3. Мога ли да се чифтосам с това? (Не, чак толкова извратен не съм.)
Ако обаче някой напусне сигурността на огромния колкото слон автомобил, лъвът си отговаря по друг начин на същите въпроси. 1. Мога ли да го изям това? (Да, и изглежда вкусно!) 2. Може ли да бъда изяден от това? (Не, как по-точно ще стане?) И 3. Мога ли да се чифтосам с това? (Не, чак толкова извратен не съм!)
Специалитет на лъва е да удари жертвата си първо с лапа по носа и устата. Затова Гудлък Уилсън в началото не чу нищо от атаката освен някакво приглушено тропане и падането на кръстатия ключ от ръката на братовчед му. След това видя два чифта блещукащи очи и го застигна звукът от чупене на кости.
Тогава разбра.
Разбра, че е останал сам. Първата му мисъл не бе отправена към братовчед му или неговото семейство, а към четирите милиона долара, които се бяха освободили и сега трябваше да се преразпределят. Реши, че ще е най-добре да ги задържи той, та да не се стига до разправии в групата.
Лъвиците тъкмо бяха отнесли остатъците от мъртвия братовчед, та да могат мъжките и малките също да си похапнат, когато по пътя се зададе друг автомобил. Тук? Насред пустошта? Посред нощ? Мамка му!
КЕНИЯ
Мейткини се бе научил да борави с копие, нож и бумеранг още на тригодишна възраст. На четири години като пъдар на крави бе имал лошия късмет да се озове очи в очи с бивол. Още по-лош късмет обаче бе извадил биволът, тъй като копието на четиригодишното момче попаднало почти там, където трябва. То успяло да се скрие в храстите, докато животът бавно напускал бивола. Единайсет години по-късно изпратиха петнайсетгодишното момче в саваната с дрехите по него, копието, ножа и бумеранга му. Без нищо друго. Такъв беше обичаят. Момчетата, които успяваха да се върнат година по-късно, биваха приети в света на възрастните и провъзгласявани за масайски воини. В случай че не се върнеха, въпросът вече не беше актуален.