Последното го добави за всеки случай, ако човекът отсреща се окажеше изнудвач. До този момент на странния разговор тя не се бе представила по име.
– Сега разбирам – заяви Алан. – Ако вие сте тази, с която си мисля, че разговарям, за което нямам съмнения, тъй като аз ви се обадих, то вие сте получили от мен писмо с разказ как заедно с моя приятел и производител на аспержи сме се сдобили с четири килограма обогатен уран в севернокорейска чанта. Знаехте ли, между другото, че всички чанти в Северна Корея изглеждат по един и същ начин?
– Продължете, моля – подкани го Ангела Меркел.
– Добре. Та, първо смятахме да предоставим чантата на, как му беше името, Тръмп, президента на САЩ. Оказа се обаче, че на него му хлопа дъската, което, смея да твърдя, е доста често явление сред световните лидери. Прощавайте за тази забележка.
– Продължете.
– Не ми се занимаваше с глупости, както обичат да казват младите. Благодарение на черния ми таблет и информацията в него вие спечелихте моето доверие. Убеден съм, че със сигурност сте се погрижили по най-добрия начин за четирите килограма уран. Дали сега имате място за още четиристотин?
Карлсон безсъмнено бе този, за когото се представяше. Не защото бе предал достатъчно подробно съдържанието на салфетките, а защото говореше по същия объркан начин като в писмото. Канцлерът Меркел съвсем свали гарда.
– Четиристотин ли? – учуди се тя. – Не бяха ли петстотин?
Така е, помисли си Алан. Двамата с Юлиус бяха претеглили и изброили кутиите. Липсваха сто килограма. Едва ли обаче контрабандистите бяха изпратили две пратки – едната от четиристотин килограма, другата от сто. Ако нещо подобно се прави с цел да се намали рискът, то тогава не е ли по-логично да разделят урана на две равни части?
– Правилно сте забелязали, госпожо канцлер – заяви Алан, след като приключи с размишленията. – Но е много възможно източникът ми на информация да не е бил много надежден или да са възникнали проблеми при доставката. Мен ако питате, и двете.
Алан помисли още няколко секунди.
– Там ли сте още? – попита канцлерът, след като мълчанието от другата страна бе продължило твърде дълго.
– Да, да, тук съм. Приключих с размишленията. Заключението ми е: проблеми при доставката.
Ангела Меркел осъзна в какво положение се намира. Имаше три дни до изборите, а сега щяха да ѝ връчат четиристотин килограма обогатен уран. Трябваше да се справи със ситуацията разумно и дискретно.
– Там ли сте още? – почуди се Алан.
Да, там беше.
– Бих ви изпратил тези четиристотин килограма, но предния път беше по-лесно. Сега не се побират в чанта, било то севернокорейска или друга. Ще ми трябва самолет от Африка, където се намирам в момента. Както и разрешение за кацане в Германия. Ако може само да звъннете тук-там, че да не ни свалят във въздуха. Представете си го само. Четиристотин килограма уран да валят над Берлин.
Канцлерът се хвана за челото. И си помисли: четиристотин килограма уран да валят над Берлин дни преди изборите.
Алан ѝ обясни, че се намира в Кения и първо обмислял да се свърже с кенийското правителство. Там обаче изборите тъкмо били минали (в това отношение били изпреварили с малко Германия) и приключили злощастно, след като победителят по-късно загубил всичко пред Върховния съд, и сега щяло да се гласува наново. Или бяха измамили опозицията, или опозицията бе измамила всички, за да се изкара жертва и да оспори изборите. По-сигурният вариант бил уранът да иде в ръцете на канцлера.
Дали щеше да дойде в ръцете ѝ, или да ѝ се стовари на главата, не бе много сигурно, но тя разбра неговите съображения. Въпреки това изобщо не бе добра идея да позволи на метежника Карлсон да долети до Германия със или без уран.
– А какви са вашите контакти с германските представители по тези въпроси? – попита тя.
– Много са добри, благодаря – отвърна Алан.
Ангела Меркел си помисли колко невероятно добър е Карлсон в избягването на въпроси.
– Мисля, че ще е най-добре федералната република да вземе товара – отсъди тя. – Ще бъдете ли така добър да ми дадете информация за точното ви географско местонахождение, за да видя какво мога да направя?
Точно географско местонахождение? Откъде да ѝ го даде? Пък и в момента му сервираха закуската.
– Ще го получите, разбира се, госпожо канцлер. Само дето точните географски местонахождения не са ми силата. По-добър съм в това случайно да се озовавам на разни места. Ще ми разрешите ли да ви се обадя отново утре рано по същото време, за да уточним детайлите?