Фредрика помоли Джон от бара за чаша вода, надигна я и отпи точно една глътка, преди телефонът да иззвъни.
– Фредрика Лангер, с какво мога да ви помогна? – изрече тя с цел още от самото начало да вбеси шефа си.
– Аз съм, патка такава. Пристигна ли вече в Мусома? Нали щеше да…
Лангер го прекъсна.
– Не, ще пропусна ходенето до Мусома. Вместо това ще останем тук. Аз и уранът.
Агент А се зачуди дали бе чул правилно. Да не би Лангер да бе открила урана? Там горе?
– Да, гледай какви работи стават понякога – отбеляза Фредрика.
– Не го докосвай! Идвам веднага. Къде си?
– В Кения.
– Къде в Кения, по дяволите?
Агент Лангер се огледа.
– В саваната, ако не греша.
– Отговаряй смислено, Лангер, иначе ще ти разбия главата, като пристигна.
– Ще трябва първо да ме намериш.
Какво се случваше? Да не би тя да саботираше шефа си?
– Ако не искаш да те уволня, ще ми кажеш точното си местонахождение, при това веднага!
Това бе заплаха, която по никакъв начин не постигна искания ефект.
– Да ме уволниш ли? Канцлерът Меркел по-скоро ми загатна за повишение, когато си говорихме последния път.
Агент А усети как изведнъж взе да не му достига въздух. Нима тази глупачка Лангер бе разговаряла с канцлера зад гърба му? Откъде е взела номера?
– Да, прав си, номерът трябваше да е у теб, а не у мен. Та нали, разбира се, ти си шефът. Само дето според теб не е работа на един шеф да мъкне със себе си папката с указания за мисията. Разбирам те, все пак тя тежи поне сто грама.
Същинска катастрофа.
– Дай ми номера! – нареди той. – Това е заповед.
Агент Б се наслаждаваше на момента. Рядко се бе чувствала толкова добре.
– Няма как да стане. Тази телефонна линия не е сигурна. Жалко, че се наложи да ме пратиш в грешната посока. Да ѝ се обадя ли от твое име? А, не, чакай, аз вече го направих.
Чуваше тежкото дишане на шефа си.
– Госпожа Меркел спомена нещо за медал. За мен, имам предвид, не за теб.
– Слушай – започна агент А.
– За какво обаче са ми медали? Вместо това напуснах. Имам натрупани допълнителни часове за цяла година и мисля още сега да се възползвам от тях. Така вече няма да ти се налага да ме виждаш. И още по-хубавата част: няма да се налага аз да те виждам теб.
Представянето на събитията от страна на Фредрика Лангер не бе съвсем точно, понеже Алан бе човекът, разговарял с Берлин. Всеки мъчителен детайл за агент А обаче беше добре дошъл. Бе се почувствала прекрасно, като му каза, че напуска. Щеше да ѝ стане още по-добре, ако възможно най-скоро наистина го стореше.
– Ама, моля те, Лангер – заговори агент А. – Кажи ми… само… къде… си…
Шефът ѝ произнасяше думите бавно една по една, като се мъчеше да си поема въздух между тях.
– Нали ти казах, в Кения. Поне така си мисля. Сега обаче имам работа. Ангела ми звъни на другата линия. Изключително приятна жена. До скоро.
Затвори телефона и го хвърли в потока, който красиво криволичеше от лагера надолу към ямата с вода.
– Добре ли сте? – поинтересува се Алан, видял какво току-що бе направила.
– Повече от добре. Благодаря – отвърна вече бившата агентка. – Повече от добре.
КЕНИЯ, ГЕРМАНИЯ
Точно двайсет и четири часа след първия разговор с канцлера Алан се обади отново. Меркел вдигна след първото позвъняване.
– Добро утро, госпожо канцлер. Хубаво е да се обръщам към вас възможно най-много с „госпожо канцлер“, докато все още е възможно. Човек не знае какво ще стане в неделя.
– Добро утро, Карлсон – отговори Ангела Меркел.
– Обаждам се да ви информирам, госпожо канцлер, откъде можете да си вземете пакета. Или по-скоро кутията. Кутиите. С други думи, урана.
– Добре. Надявам се да успеете да ми съобщите, преди отново да ми затворите. Казвайте сега – подкани го тя и грабна писалката си от бюрото.
Носеше същия халат като предната сутрин.
Препоръката на Алан бе немският самолет да лети на малка височина и да кацне по тъмно на летище „Кийкорок“ в Масай Мара.
– Ако тръгнете от Берлин, давайте направо, после завийте наляво над Кампала и „Кийкорок“ ще ви се пада малко по-нататък след езерото Виктория. Другият вариант е да дойдете от другата страна. В такъв случай ще завиете край Ламу до кенийското крайбрежие. Час по-късно трябва да видите „Кийкорок“ под вас.
Този Карлсон тъп ли беше?
– Малко по-законният път би бил да обясните ситуацията на правителството в Найроби. В този случай ще трябва да се надявате правителството да не падне, преди да сте взели урана.