Канцлерът Меркел не възнамеряваше да участва в евентуални планове за нелегално навлизане в чужда територия два дни преди изборите. Вместо това отвърна:
– Разбрах ви. Моля да ми предоставите координатите.
Координати ли? Това вече не бе по силите на Алан. Мейткини обаче беше до него и слушаше. Той бързо написа поисканата от госпожа Меркел информация.
– Тъкмо ми връчиха в ръката лист хартия. Аха, така изглеждали координатите. Ако не гледаш внимателно, може да ги сбъркаш с ядрено делене.
Алан ги продиктува, а Ангела Меркел си ги записа.
– Кога според вас стоката ще бъде на уреченото място, господин Карлсон?
Алан обеща да се съобрази с нейните предпочитания. Идната нощ или нощта след това, може би?
– Имаме ли още нещо за обсъждане? – попита тя.
На Алан изведнъж му хрумна една идея.
– Ами, щом сте така любезна да попитате, може би има, да.
– Слушам ви.
– Възникнаха ни някои разходи във връзка с опазването на урана, така че той да не достигне до Северна Корея.
Канцлерът Меркел имаше лошо предчувствие. До този момент Карлсон не бе споменавал нищо за възнаграждение.
– Какви разходи? – поинтересува се тя.
– Най-големият бе закупуването на четиристотин тона пръст за добрата кауза.
Пръст? Какво общо имаше това с обогатения уран? Не, изобщо не искаше да знае.
– И колко струват в момента четиристотин тона пръст? – Гласът ѝ прозвуча хладно.
Била песъчлива и от най-високо качество. Освен това трябвало да се организира транспорт чак от Найроби.
– Към десет милиона – заяви Алан.
– Десет милиона евро за четиристотин тона пръст? – възкликна Меркел.
Значи, Карлсон все пак се оказа гангстер, който се опитваше да я изнудва.
– Не, глупости – изсумтя Алан. – Десет милиона кенийски шилинга.
Ангела Меркел провери актуалния валутен курс на лаптопа си. Какво облекчение! Кенийският шилинг бе на стойност 0,008 евро. Сумата, искана от Карлсон, отговаряше на тази, която нейната заможна нация изработваше в рамките на две минути. Сегашният разговор вече траеше двойно повече.
– Разбира се, че ще покрием разходите ви за пръстта, господин Карлсон – съгласи се тя, като продължаваше да не изпитва желание да узнае кого са погребали в тази пръст. – Ако имате банкова сметка, бих уредила нещата веднага.
– Един момент, госпожо канцлер.
Алан помоли отново Мейткини за помощ.
В лагера всеки ден се извършваха банкови преводи от чужбина. Мейкини изписа на Алан един ред букви и цифри.
– Благодаря – рече канцлерът. – Сега ако ме извините, бих искала да приключваме. Имам малко работа.
Всъщност имаше много работа. Трябваше да осигури транспорт до „Кийкорок“, преди отново да премине към това да не прави или казва нищо. След четиресет минути щяха да отворят избирателните секции.
ГЕРМАНИЯ
От изборния ден вече бяха минали няколко часа, когато военен самолет Transall C-160 кацна на германската военна база на авиацията в Кохем-Цел след изпълнението на мисия в Африка.
Четиресет кутии с неизвестно съдържание бяха пренесени с транспортна камионетка до отдалечения на триста метра брониран автобус, на който ги натовариха. Следващата спирка щеше да бъде последна. На девет километра от базата се намираше таен склад, където вече се помещаваха четири килограма обогатен уран, към които щяха да се присъединят още четиристотин.
Автобусът бе стратегически паркиран край външната ограда на военното летище, отчасти закрит от два големи предизборни плаката. Сякаш самата Ангела Меркел наблюдаваше транспортирането. Усмихваше се от плакатите като Мона Лиза на войниците, които пренасяха урана от едно превозно средство на друго. Казваше: „За една Германия, в която всички да живеем щастливо“.
Имаше причина да се усмихва. Прогнозите бяха, че ще спечели, макар да я очакваха трудни преговори за сформиране на кабинет. Освен това нейните пратеници бяха успели да кацнат в Кения и да излетят от там, без никой да забележи. За щастие, кенийците бяха твърде заети със себе си.
Час по-късно складът бе запечатан. Госпожа Меркел и нейният професор също вече бяха гласували и сега спокойно вечеряха.
– Изглежда, господин Карлсон все пак няма да повлияе на германския демократичен процес – отбеляза професорът.
– Избирателните секции затварят след повече от час. Има време – възрази канцлерът Меркел.
КЕНИЯ
– Никой не е безгрешен, или поне аз не съм – извини се Алан.
Мейткини и Сабине го бяха повикали в офиса на лагера и го бяха помолили да обясни защо на сметката на лагера се бяха появили осемдесет хиляди евро от Германия. Алан обясни, че учтиво е помолил канцлера Меркел за финансова помощ, която да покрие разходите по поръчаната от него пръст. Тя от своя страна била така добра да се съгласи.