– Добре, но осемдесет хиляди са десет пъти повече, отколкото струва пръстта – отбеляза Сабине.
– Да, разбрах. Кенийската валута обаче има толкова много нули, че съм се объркал.
– Истината ли казваш, Алан? – попита строго Сабине. – Не можеш току-така да лъжеш германския канцлер за пари.
В този момент Юлиус влезе в офиса. Бе чул последното.
– Защо пък не? – озадачи се той. – Какво е станало?
ШВЕЦИЯ
Маргот Валстрьом не загуби работата си, а и изглежда, не съществуваше реална опасност това да се случи. И все пак тя не беше спокойна.
Нацистът в Русенгор, когото Карлсон бе обещал да остави жив, няколко часа по-късно индиректно се самоуби, като влезе в конфронтация с полицията край международното летище на Копенхаген. Карлсон не можеше да бъде винен за смъртта му. Или пак можеше? Целият този цирк на летището бе започнал, след като Карлсон (или който там е карал колата) бе паркирал катафалката си на тротоара точно пред входа за излитащи. Всеки би трябвало да се досети до какво биха довели подобни действия.
Госпожа Валстрьом се бе погрижила да бъде информирана за последвалото разследване на полицията. То вече бе приключило. С помощта на камерите за наблюдение и всеобщите усилия на разследващите бе станало ясно, че на първо време Сабине Юнсон е единствената, която следва да понесе отговорност. Господата Карлсон и Юнсон евентуално би могло да бъдат определени като съучастници, но тъй като мързеливият прокурор се бе задоволил с повдигане на обвинение за „неправилно паркиране“, нямаше за какво да се занимават с двамата старци. Сабине Юнсон пък я очакваше глоба от седем хиляди датски крони.
Въпреки всичко Валстрьом се радваше, че тримата са напуснали страната. Тормозеха я обаче мисли за кончината на нациста. Човек в нейната позиция не желаеше ничия смърт.
Беше се запътила към министър-председателя, за да анализират резултатите от парламентарните избори в Германия, проведени предния ден. В следващите няколко часа Карлсон нямаше да я преследва в мислите ѝ, чувството бе хубаво.
* * *
– Здравей, Маргот, сядай – каза министър-председателят Льовен.
Двамата споделяха мнението, че резултатите от изборите в Германия не бяха толкова добри, колкото се бяха надявали. В последния момент крайнодесните бяха успели да съберат много гласове, а социалдемократите се бяха сринали. Това бяха поводи за притеснение.
Анализът на Маргот Валстрьом относно лошите резултати бе изненадващ. Ураганът Ирма, унищожил Пуерто Рико, дълго време представлявал смъртоносна заплаха за Флорида. В седмицата на цялата тази драма Доналд Тръмп не бил измислил нито една глупост. Освен това и медиите се концентрирали върху други неща, вместо да наблягат на досегашните му тъпотии. За кратко време, което се оказало решаващо за германските избори, той не изглеждал като абсолютната противоположност на Ангела Меркел, макар с нищо да не се бил променил. Хората имали кратка памет. В момент, в който Тръмп не се изявявал като опасност за целия свят, Меркел загубила важни проценти, отишли право при близките по разбирания на американския президент ултрадесни.
Министър-председателят се изненада от нейната откровеност. Анализът бе странен, но доста логичен.
После реши да се обади на канцлера Меркел, за да ѝ честити, макар че ситуацията в парламента се очертаваше да бъде тежка.
– Остани, Маргот. С канцлера нямаме тайни от теб.
След десет минути го свързаха. Премиерът Льовен отправи своите поздравления както към госпожа Меркел, така и към цяла Европа. Стабилността, излъчвана от канцлера, влияела добре на всички.
Ангела Меркел му благодари. Вече бе приела поздравления от десетки лидери от всички краища на света. Това обаждане хем бе едно от многото, хем бе различно. Защото Алан Карлсон, който в последно време играеше важна роля в живота ѝ, все пак бе швед.
Министър-председателят водеше разговора конферентно, така че и външният министър Валстрьом да слуша. Това, което чу, бе сензационно.
– Още веднъж ви благодаря, господин премиер – каза канцлер Меркел. – Ще бъдете ли така добър да изпратите поздрави на шведския гражданин Алан Карлсон, който така умело успя да осуети плановете на Ким Чен Ун, като му отказа помощта си.
Премиерът се озадачи от този обрат в разговора, но остави нещата така. До този момент Маргот Валстрьом не бе имала възможност да му разкаже за своите приключения с Карлсон след срещата им в Ню Йорк.