– Разбира се. Нещо конкретно ли искате да му предам?
Ангела Меркел беше в добро настроение след победата на изборите. Огромните предстоящи проблеми в съставянето на правителство все още не я тормозеха.
– Кажете му, че винаги е добре дошъл, в случай че има път към Берлин. С удоволствие ще го поканя на супа от зеле.
Маргот Валстрьом не вярваше на ушите си. Какво беше измислил този път Карлсон и да не би да се беше сприятелил с канцлера на Германия?
След края на разговора тя само промълви:
– Мисля да си ходя. Беше дълъг ден.
МАДАГАСКАР, СЕВЕРНА КОРЕЯ,АВСТРАЛИЯ, САЩ, РУСИЯ
Севернокорейският куриер в Мадагаскар бе стоял напразно с осемдесетте милиона долара в очакване на голямата доставка обогатен уран, ала така и никой не се бе появил. За „Чест и сила“ не бе безопасно да чака повече, без да привлече вниманието на американските сателити. Куриерът осъзна, че ще хвърлят цялата вина върху него, затова реши сам да я поеме. В резултат на което се изпари заедно с осемдесетте милиона долара.
Ким Чен Ун бе бесен. Не толкова заради урана, той вече си имаше плутониева центрофуга. А заради парите! Със сигурност капитанът на „Чест и сила“ бе замесен. При завръщането му щеше да го приветства с добре дошъл, както подобава.
Само дето капитанът се бе досетил за това. Може би затова корабът изведнъж корабокрушира край западното крайбрежие на Австралия, а малко по-късно капитанът потърси политическо убежище от миграционните служби в Пърт. При последвалите разпити той разказа всичко, което знаеше, включително за срещата си със сто и една годишен швейцарец, когото открил в кош на балон насред Индийския океан. Австралийците от своя страна предадоха информацията на ЦРУ, които пък се почувстваха длъжни да предадат сведенията на президента Тръмп.
Всичко за делата на Алан Карлсон бе описано в доклада на Маргот Валстром за ООН. Състоеше се от седемдесет и две страници, с други думи, бе прекалено дълъг за президента Тръмп. Той реши сам да си направи изводите.
– Колко са изглупели всички! – гневеше се той. – Някакъв шведски комунист плава в океана в кош на балон и бива намерен от севернокорейски комунистически кораб. Случайност? Трънки!
После нареди на ЦРУ да хванат Карлсон и да го изправят пред съда.
– За какво провинение по-точно, господин президент? – попита началникът на ЦРУ (беше нов, тъй като предният бе уволнен от президента).
– Това не е мой проблем – отсече президентът.
Началникът на ЦРУ благодари и остави нещата така. Беше убеден, че до две седмици президентът ще е забравил за случилото се.
* * *
У Генадий Аксаков объркването бе по-силно от гнева, макар и да бе крайно ядосан.
– Какво ти има, Гена? – попита Путин своя приятел.
– Ох, откъде да започна?
– Започни с това, което те мъчи – отвърна Володя.
Приятелят му го послуша.
Контактът му в Конго, Гудлък Уилсън, се провалил в мисията с урана. Първите сведения за това дошли от руския пилот на самолета, който в прикритието на нощта бил кацнал на миниатюрното летище в Масай Мара. Уилсън и уранът така и не се появили. Нито в уговорената нощ, нито на следващата, която била договорена като резервен план при наличието на непредвидени усложнения.
– Да не го е хванало шубето? – зачуди се президентът.
По-зле било. Гудлък Уилсън бил изяден от неизвестен брой хиени на около седем километра от летището. Колата му стояла край пътя, но пратката била изчезнала. Явно бил спукал гума.
– Лош късмет – отбеляза Путин. – Къде е уранът сега?
На Гена този факт не му бе известен. Благодарение на местните си контакти пилотът научил, че няколко нощи по-късно неидентифициран самолет кацнал и по-късно отлетял от летище „Кийкорок“. Позовавайки се на тази информация, изглеждало напълно безсмислено уранът да се търси в Кения или дори в Африка.
– Може да е за добро – предположи Путин. – Все пак Ким Чен Ун получи каквото поиска, друг е въпросът дали ние трябваше да му го даваме.
Гена се съгласи. Историята обаче не свършвала така.
– Какво още?
Било свързано с Алан Карлсон.
– Този, дето уби твоите нацисти в Швеция?
– Да, и в Дания.
– Какво е направил този път?
– Сади аспержи.
Президентът Путин обожаваше аспержи.
– Прекрасно. Къде?
– В някаква долина в Кения. В Масай Мара. Точно между летището и гъсталака, където хиените са изяли Уилсън.
Президентът се разсмя.
– И откъде знаеш?
– Мръсникът си го е публикувал в туитър!
Путин се разсмя още по-силно.
– Да изпратим ли хора да го убият? – попита Гена.