Президентът обаче беше спортсмен до дъното на душата си.
– Бяхме изиграни от един сто и една годишен старец, Гена. Остави го на мира. Имаме да организираме световно първенство по футбол. Нека отборът с най-добър допинг победи!
ШВЕЦИЯ, САЩ, РУСИЯ
Първата година на Швеция в Съвета за сигурност на ООН бе към края си.
Маргот Валстрьом се чувстваше изтощена.
Беше постигнала доста, но не и по въпроса с напрежението между Северна Корея и Щатите. Двама лидери с чудовищно его от двете страни на Тихия океан бяха твърде много за света.
Всъщност тя с удоволствие би прехвърлила вината за своите неуспехи върху Алан Карлсон, който за няколко месеца бе успял да забърка безброй каши на четири различни континента. От известно време не бе чувала нищо за него, дали сега не се подготвяше за петата?
Дълбоко в себе си тя обаче знаеше, че не бива да вини Карлсон за каквото и да било. Той явно просто притежаваше качеството да се озовава на грешното място в грешния момент.
И това вече сто и една години.
* * *
Democracy Dies in Darkness написа вестник „Уошингтън Поуст“ и изготви списък с всички лъжи и изкривявания на истината, изречени от президента Тръмп през първата му година в Белия дом. В свободен превод заглавието вероятно би звучало по следния начин: „Да живее истината“.
Това пожелание не се изпълни. В края на годината се оказа, че президентът прави средно по пет цяло и пет грешни изявления на ден. В негова защита все пак следва да се отбележи, че високите цифри се дължат на навика му да изрича една и съща неистина по няколко пъти. От „Уошингтън Поуст“ бяха подходили достатъчно непрофесионално да броят всяка изречена неистина, дори тя да е била представена за първи път още предния ден.
Така президентът бе лъгал, бе си измислял разни неща или бе изкривявал истината относно здравната реформа на предишния президент над шейсет пъти. Що се отнася до изказванията му за данъчната тежест в Щатите, бе сгрешил сто и четиресет пъти, макар всеки път да го бяха поправяли. Нямаше значение, та нали медиите с техните фалшиви новини бяха олицетворение на злото.
* * *
Гена и Володя празнуваха Нова година както винаги заедно. Традицията повеляваше да се чукнат в полунощ с чай. Общата им цел да докарат Русия до позицията в света, която тя заслужаваше (и може би даже да я поставят малко по-високо от това), бе твърде важна, за да я удавят в алкохол.
Само дванайсет месеца по-рано повод за наздравицата бяха събитията в Щатите и изборът на Тръмп за президент. Веднага след изборната нощ армията на Гена от млади мъже и жени в интернет бе направила всичко възможно да заличи следите си. В същото време три други дивизии постоянно печелеха нови позиции в борбата си да сринат Съединените американски щати.
Още дванайсет месеца по-рано пък приятелите празнуваха Брекзит. Две големи победи, постигнати за две години.
Две хиляди и седемнайсета не бе толкова успешна. Хаосът в Щатите, разбира се, беше чудесен, но същевременно и плашещ. Това щеше да им е обеца на ухото друг път да внимават повече. На дневен ред бе въпросът дали не е време да премахнат президента Тръмп. Както и Ким Чен Ун. Имаше и алтернативно решение на проблема, но Володя и Гена трябваше да го премислят.
Освен това се налагаше да признаят, че през годината бяха изпуснали възможността да потопят и Европа. Развитието на събитията във Франция най-много ги ядосваше. Всички предпоставки за дуел между Франсоа Фийон и Марин Льо Пен бяха налице. Десен срещу ултрадясна. Гена разполагаше с информация за Фийон, която щеше да даде предимство на Льо Пен. И тогава някакъв тъпак от сатиричния вестник „Канар Аншене“ намери същата тази информация и я публикува твърде рано. Мамка му! Фактът, че Фийон бе дал на жена си петстотин хиляди евро държавни пари за нищо, разбира се, не се прие добре сред обществото. Така Фийон изгоря, а с него и шансът на Русия да потопи Европа чрез Париж.
Малко по-добре се бяха развили нещата в Берлин. Тая котарачка с девет живота обаче по всичко личеше, че все някак пак ще състави правителство.
Е, човек не бива да бъде толкова алчен. Ситуацията в Близкия изток си оставаше непроменена. Тия глупаци от НАТО и ЕС не схващаха, че Башар ал-Асад трябва да бъде премахнат постепенно и организирано. Да го разкарат чрез бомбардировки, би било също толкова неефективно, като да разкарат руското влияние чрез бомбардировки. А какъв хаос щеше да настане в Сирия след това! В този ред на мисли нямаше да е зле да се помисли за някое и друго нападение с химически оръжия. Личеше си как тези уж демократи от Западна Европа не са научили нищо от случая с Либия. Освен това постоянният поток от бежанци към Европа бе добре дошъл за Русия. Всеки нещастник, който се добереше до разрешение за пребиваване в някоя от най-тъпите държави на Стария континент, допринасяше за засилването на ксенофобията в съответната страна. Липсата на готовност за помощ е най-голяма там, където и преди е липсвала. Така е устроено човешкото негодувание.