– Наздраве, приятелю! – надигна чашата си с чай Владимир Путин.
– Честита нова година! – поздрави го Генадий Аксаков.
После си размениха новогодние подарки и погледнаха към бъдещето.
– Коя държава ще бъде цел на следващия ни проект? – зачуди се Гена. – Италия?
– Не, те сами си се оправят.
* * *
Предимството на наздравиците с чай на Нова година се състои в това, че на другата сутрин си бодър и с бистър ум. Владимир Путин не бе много сигурен доколко бистър е умът на Ким Чен Ун, когато вдигна слушалката и набра номера за директна връзка със севернокорейския лидер.
Повод за обаждането бе изострянето на напрежението между двамата идиоти от Пхенян и Вашингтон. Стига толкова! Огромни количества хуманитарни стоки всеки ден се опаковаха във Владивосток и тайно се изнасяха за Северна Корея, така че Великия дребосък и неговият народ да не умрат от глад, докато по руско нареждане не спират да се карат с целия свят.
Ким Чен Ун вдигна след второто позвъняване.
– Добро утро – каза президентът Путин. – Или по-скоро добър ден.
– Добър ден, Владимир Владимирович – поздрави го Ким Чен Ун. – Каква приятна изнена…
– Млъквай – скастри го Путин. – От сега нататък ще правиш точно каквото ти казвам. Първо ще кажеш, че скапаната ти страна смята да участва на Олимпийските игри в Пьончанг. После ще…
Не успя да даде своите нареждания Северна Корея да започне активно ухажване на Щатите, защото този път Ким Чен Ун го прекъсна.
– С цялото ми уважение, Владимир Владимирович, но не можеш да казваш какво да…
– Напротив, мога – възрази Путин. – И тъкмо това правя в момента.
КЕНИЯ
„Местните аспержи на Фредрика Лангер“ се продаваха в цяла Германия. Всяка връзка бе хваната с красива лента в черно, червено и жълто. Продаваха се с двайсет процента по-ниска цена от конкурентните фирми, които имаха финансовия недостатък, че техните германски аспержи се произвеждаха в Германия. Местните аспержи на Фредрика не бяха от местността, от която на нея ѝ се искаше. Причината бе, че на кенийските аспержи им трябваше време, така че в началото продаваха индонезийски. В крайна сметка колкото бяха германски едните, толкова и другите.
„Густав Свенсон“ вече не съществуваше като марка на шведския пазар, но според Юлиус това не беше проблем. Така или иначе, продължаваха да имат нужда от Густав в кенийския бизнес. Именно той знаеше на какво разстояние да се садят аспержите, на каква дълбочина и каква да е широчината на браздите. Освен това търпеливо говореше на всяко едно растение на хинди. Също толкова търпеливо експериментираше, за да получи най-ефективната смеска тор: две трети изпражнения от слон и една трета от гну за белите аспержи и две трети от бивол и една трета от гну за зелените.
Сабине прекарваше дните си в офиса пред бара. Осъзна, че не я бива за предприемач, но пък е дяволски добра в сметките и управлението на парите на други предприемачи. Тя инвестира осемдесет процента от печалбите в още пръст. С останалите двайсет пък купи лагера от мъжа, който го бе наследил от баща си, но така и никога не се бе появявал. Той имал нужда от пари, за да продължи деструктивния си живот в Киншаса с вино, жени и конгоански песни.
В продължение на три месеца Мейткини всеки ден ухажва Фредрика с червени кенийски рози, докато накрая тя разтвори сърцето си за него. Пет месеца по-късно се разбра, че е бременна. Ако се окажеше момче, Мейткини искаше да го кръстят Увувуевуевуе.
Фредрика заяви, че се надява да е момиче.
През цялото това време Алан прекарваше дните си на терасата с изглед към ямата с вода. Новото му хоби се казваше туитър. Не само бе разбрал как работи, но бе започнал и активно да публикува в него. Затова пък не схващаше, че с всяка публикация съобщава на целия свят точно къде се намира.
Беше му хубаво да види колко щастливи са младите. Имаше обаче нещо, което го глождеше отвътре. Започна да вижда някаква повторяемост в събитията, за които четеше в черния си таблет.
Светът като цяло бе едно по-добро място в сравнение с преди сто години, макар че не се бе развивал в права възходяща линия. Сякаш циклично вървеше нагоре, после надолу.
Доколкото Алан бе в състояние да прецени, сега светът пак бе тръгнал надолу. Съществуваше риск този период да се окаже твърде дълъг и през това време твърде много хора да пострадат от злонамерения си подход един към друг. Може би чак тогава щяха отново да се замислят.