Времето минаваше. Най-големите тайни служби на Западния свят се отказаха да търсят онова, което не можеше да бъде намерено. Оставаше им само да се опитат да предотвратят изтичането и на други големи количества от радиоактивния метал на черния пазар. Някои хора от оперативните служби се успокояваха, като си повтаряха, че изчезналият уран губи от силата си с всяка изминала година.
Германският канцлер Ангела Меркел разполагаше със знания, които не ѝ позволяваха да гледа толкова оптимистично на нещата. Госпожа Меркел беше на поста си по-дълго от повечето световни лидери и разчиташе да бъде преизбрана през есента. Благодарение на образованието си в сферата на физикохимията тя много добре знаеше, че отдавна вече няма да е на поста си, когато изгубеният изотоп спре да представлява заплаха за страната ѝ. На шейсет и три годишна възраст и след двайсет години, прекарани в политиката, тя все още имаше какво да даде от себе си. Въпреки това нейният период на полуразпадане беше значително по-къс от този на обогатения уран, който възлизаше на четири цяло и пет милиарда години.
СЕВЕРНА КОРЕЯ
Ким Чен Ун никога не си бе мечтал да бъде лидер. Всъщност пред него на опашката чакаха двамата му по-големи братя. Само че единият си затвори тази врата, след като под фалшиво име се измъкна от страната и заедно със семейството си отиде в Токио да се позабавлява. На всичкото отгоре после посети и Дисниленд – две грешки от две възможни. Другият брат пък беше твърде мекушав според бащата на Ким Чен Ун. Под „мекушав“ разбирайте, че баща му го подозираше в хомосексуалност. И тук, както на други места, свободата да обичаш когото си искаш беше под въпрос.
Татко Ким бе наследил Вечния президент Ким Ир Сен на вече преклонна възраст и възнамеряваше да остави на най-малкия си син също толкова дълго време да се учи. Проблемът с живота и на бедни, и на богати е, че идва и си отива, когато си поиска. Така най-внезапно двайсет и пет годишният син се наложи да наследи покойния си баща, който ще остане в историята като човека, накарал един вече гладен народ да умира от глад.
В рамките на няколко месеца младият Ким се превърна от нелош играч на Game boy в тризвезден генерал. Изявените анализатори не даваха големи надежди. Някакво пале да стане главнокомандващ на многоуважавани офицери, включително на чичо си? Това просто нямаше как да свърши добре.
И не свърши добре. Имам предвид за чичото и генералите. Вероятно са кроели планове, но преди да ги докроят, всички бяха премахнати. Оказа се, че младият Ким хич не си поплюва. Осъди чичо си на смърт, задето е изневерил на жена си. Никъде в присъдата от дванайсет страници не се споменаваше, че таткото на Ким имаше пет деца от три различни жени.
Няколко години по-рано младият Ким се бе изучил в Швейцария под тайно име, докато майка му бе обикаляла из Европа да си купува неща, които севернокорейците бяха виждали само на картинки. Ким се интересувал повече от баскетбол и телевизионни игри, отколкото от момичета, но не се излагал с лоши оценки. И когато изведнъж се наложи с известна неохота да поеме цялата нация, която дядо му бе създал, а баща му донякъде унищожил, той по-скоро взе пример от дядо си. Беше екстровертен, обичаше да е сред народа си, а когато беше в добро настроение, даже можеше да потупа някого по гърба и да го похвали. Харесваше му да си говори с хората. Но най-вече извърши малки промени в родната комунистическа система, така че по-малко маси да остават празни.
И докато светът с известна доза страх все още се присмиваше на палето, Ким Чен Ун се погрижи народът му да не умира повече от глад. Осъзна, че наследената от него страна имаше две възможности: да легне да мре или да се заяде с целия свят, който се стремеше да се случи първото.
Избра заяждането.
Тук обаче идваше проблемът с недостига на финансови средства. Подмяната на остарелите съветски танкове и артилерийски оръдия с нови щеше да струва много повече пари от наличните в хазната. По-добре бе да запретне ръкави и бързо да развие проекта, който татко му донякъде успешно бе ръководил.
Нямаше нужда от много бомби. А от малко. Но достатъчно мощни.
С други думи – ядрени оръжия.
С развитието на ядрената програма и с постоянните тестови изстрелвания на ракети успя да изтрие подигравателната усмивка от лицето на целия свят и да го убеди, че Северна Корея е в играта. Младият Ким гледаше със задоволство как ужасеният свят му налага санкции и му отправя заплахи. Между другото, той вече не беше младият Ким, а Великия лидер.