Като подарък от небето дойдоха президентските избори в САЩ, при които американците смениха носител на нобелова награда за мир с президент, който постоянно падаше в капана на Ким Чен Ун. Всеки път когато Доналд Тръмп бълваше как Северна Корея ще бъде изпепелена от огнения гняв на Щатите, Великия лидер затвърждаваше позициите си.
През първите години на управлението си Ким Чен Ун бе постигнал повече, отколкото баща му през целия си живот. Само едно нещо го безпокоеше: производството на плутоний. Основният недостатък на плутония е, че не се добива по естествен път. Ако искаш да си играеш на ядрени оръжия, първо трябва да си произведеш плутоний.
А това хич не е детска игра.
Изисква се къртовски труд за само някакви си пет грама. Но да кажем, че се справиш с това. За да го стабилизираш на деветдесет и девет процента или повече, се нуждаеш от елемента галий, който има досадното качество да се топи като шоколад на слънце.
Ако не искаш целият плутониев процес да ти изтече през пръстите, се нуждаеш от центрофуга, която се произвежда точно толкова трудно, колкото всичко, описано дотук.
Цялата тази работа за пет грама плутоний 239. За сериозно ядрено оръжие ти трябват поне пет кила.
Това нямаше да е никакъв проблем, ако руснаците не мрънкаха толкова много. Тайно бяха обещали центрофуга, но сега си измисляха хиляди оправдания. Кой знае кога щяха да благоволят да вземат някакво решение. Ким Чен Ун мразеше да е зависим от някого.
Руснаците от своя страна бяха майстори на двойните игри. Можеха да гласуват за санкциите срещу Северна Корея в понеделник, с половин уста да обещаят центрофуга във вторник, а преди да е свършила седмицата, да предоставят ценни контакти за търговията с уран.
Алтернативата на собственоръчно произведения плутоний беше обогатеният уран. Такъв се продаваше на черния пазар в най-мрачните части на Африка. За съжаление, гордата Корейска народнодемократична република имаше бая врагове. Нямаше как да си поръча половин тон материали за ядрени оръжия и да си получи пратката с DHL.
Шизофрениците от Москва им бяха подшушнали за обогатения уран от Конго.
Надежден ли беше доставчикът обаче?
Щеше ли да е безопасен каналът за внос?
И двата въпроса в момента се проучваха.
САЩ, СЕВЕРНА КОРЕЯ
Новият президент на Щатите бе уволнил съветника си по националната сигурност, чиито съвети не се оказаха особено сигурни. Освен това бе решен през първите седмици на своето управление да научи медиите на уважение. Това не му се удаде съвсем.
Общо взето, на президента Тръмп му беше добре дошло разнообразието, което му създаде Великия лидер в Пхенян, като изстреля четири балистични ракети Pukguksong-2. Те прелетяха разстояние от цели петстотин километра, преди да паднат в Японско море.
Съветът за сигурност на ООН бе свикан по инициатива на САЩ, Япония и Южна Корея и всички единодушно осъдиха севернокорейския тест. Американският пратеник на ООН заяви, че „е време Северна Корея да си понесе последствията – не само на думи, но и на дела“. Точно какви да са тези последствия бе оставено на президента, който публикува множество предложения на акаунта си в туитър.
През тази година малката Швеция бе успяла да се добере до членство в споменатия Съвет за сигурност. Шведският външен министър Маргот Валстрьом бе станала известна със своята откровеност и активност. Говори се, без да е потвърдено, че министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху има нейна снимка на стената в кабинета си и я замеря със стрелички за дартс всеки път щом изпадне в пристъп на гняв. Това се дължеше преди всичко на факта, че по инициатива на Маргот Валстрьом Швеция беше признала държавата Палестина. Държава без граници, без действащо правителство и – както смятаха Нетаняху и много други – държава, пълна с терористи.
Валстрьом от своя страна се справяше доста добре. А сега вече като член на Съвета за сигурност тя се целеше високо. Оповести, че като представител на Швеция и ООН смята да посети Пхенян, за да проведе разговор с техния лидер относно ситуацията. Южна Корея, разбира се, трябваше да се съгласи на такава среща, но се налагаше да я проведат неофициално. Дипломатическа игра на високо ниво и същевременно сериозен опит да бъде смекчен тонът на цялата тази военна реторика и на двете страни. Никоя друга западна страна не беше така непредубедена в дипломатическите си отношения със Северна Корея, както Швеция. Съветът за сигурност даде зелена светлина на Валстрьом. Оставаше само и Великия лидер да направи същото.