Ако Торщен Льовенстиерна беше спортист, той щеше да е световноизвестен и много богат. Само че беше дипломат и затова никой не го е чувал.
През почти трийсетте години служба към шведското външно министерство той изключително професионално и дискретно бе изпълнявал задълженията си в Египет, Ирак, Турция и Афганистан. Освен това бе работил като съветник към ООН в Ню Йорк, по-специално по въпросите, свързани с Ирак, бе изиграл важна роля в Мазари Шариф и бе прекарал известно време в Истанбул като шведски генерален консул. Торщен Льовенстиерна знаеше всичко за висшата дипломация. Сега той изпълняваше длъжността на шведски посланик в Пхенян, може би най-трудното място за един посланик.
Много хора го определяха като гений. Във всеки случай той получи деликатната задача да вкара севернокорейците в релсите на дипломацията.
Световният мир беше заложен на карта. Торщен Льовенстиерна, както винаги, се подготви много внимателно. Поиска и получи съгласие за среща с Великия лидер. Посланикът имаше достатъчно опит, за да не се чувства притеснен, но беше изключително съсредоточен в мисията си.
С точно подбрани думи и в точния момент той представи аргументите на ООН, обяснявайки защо дискретността на срещата е от огромно значение за запазването на световния мир. Беше толкова прецизен, че успя да се изкаже докрай, без да го прекъснат нито веднъж. Постигнатото от Торщен Льовенстиерна с Великия лидер си беше чисто дипломатическо геройство.
Щом приключи, той благодари на Великия, задето му бе отделил от ценното си време, и зачака отговор.
– Тайна среща за постигане на мир? Тук? Това е най-голямата глупост, която някога съм чувал.
С това разговорът приключи.
– В такъв случай ще помоля за разрешение да се оттегля – каза посланик Льовенстиерна и излезе заднешком от огромния кабинет на Великия лидер.
С това на всичко щеше да се сложи край. Ако не беше Алан Карлсон.
ИНДИЙСКИ ОКЕАН
Капитан Пак Чен Ун седна на последния свободен стол край масата в каютата на щурмана. На другите два вече седяха Алан и Юлиус.
Капитанът извади лист и химикалка и попита мъжете как се казват, откъде идват и защо са решили да плават в плетен кош на петдесет морски мили от брега.
В такива ситуации няма по-добър от Алан – помисли си Юлиус и си замълча. – Алан не разсъждаваше особено много, но затова пък го биваше в приказките.
– Казвам се Алан. А това е моят най-добър приятел Юлиус. Той е търговец на аспержи. Аз пък не съм нищо повече от един старец. Можете ли да повярвате, че днес правя сто и една години.
Капитан Пак се замисли. Разпитът не започваше добре. Нещо го смущаваше у този човек, който твърдеше, че е по-стар, отколкото беше възможно. Капитанът се изнерви и стана още по-бдителен.
– Можете да сте на колкото години си искате – отвърна той. – Откъде сте и какво правите тук?
– Какво правим тук ли? – възкликна Алан. – Ама моля ви се, господин капитан, вие сте този, който ни държи тук.
– Я не се заяждайте – ядоса се капитан Пак. – Че ще ви пусна по-бързо, отколкото ви се иска. Ще ви отнеме само някакви си десет-дванайсет дена да доплувате до Източен Тимор. Това ли предпочитате?
Не, Алан и Юлиус не предпочитаха това. Алан обясни, че всичко било в резултат на едно откачено празненство на Бали по случай рождения му ден. Щели да летят с балон над острова, но вятърът се обърнал, след като балонът полетял. При появата на любезния капитан и неговия екипаж от балона бил останал само един кош. Алан се съгласи, че вероятно цялата история звучи странно, но всичко си имало обяснение.
– Не е ли така? – подхвърли той.
– Кое – не го разбра капитанът.
– Че всичко си има обяснение. Не си ли го мислите и вие понякога, капитане?
Юлиус хвърли обезпокоен поглед към Алан. Опита се да му покаже, че може би не е добра идея да плямпа толкова много. Капитанът сигурно все още обмисляше дали да не ги хвърли през борда.
– Значи, твърдите, че сте индонезийци? – попита скептично капитанът.
– Не, от Швеция сме – отговори му Алан. – Много приятна страна. Не сте ли ходили там? Не? О, в такъв случай задължително го обмислете. През зимата има сняг, а през лятото дните са дълги. В повечето случаи хората са добри. Е, има и изключения. Бях при една ужасна ръководителка в старческия ми дом, преди да се озова тук. Тоест на Бали. И до ден днешен тръпки ме побиват, като се сетя за нея. Предполагам, разбирате какво имам предвид.
На капитана не му харесваше, че старецът също го обстрелва с въпроси. Ако не внимаваше, като нищо щеше да загуби контрол над събитията.
– Да започнем отначало.