Записа си целите имена на Алан и Юлиус, националността им и намерението им. А намерение всъщност нямаха. Не бяха планирали да се носят насред океана. Ако можеше да повярва на тази история, капитанът щеше да повярва и в живота след смъртта.
Разпитът бе прекъснат от почукване по вратата. Бяха накарали изплашен до смърт моряк да попита дали ще се сервира храна на гостите. Капитанът не възрази, но обясни, че има нужда от още петнайсет-двайсет минути.
– Все още ли важи забраната за алкохол на борда? – поинтересува се Алан, след като морякът излезе.
Капитанът потвърди забраната. Към храната щели да сервират вода и чай.
– Чай – не прикри изненадата си Алан. – Сигурен ли сте, че не искате да ни оставите някъде по пътя?
– Това би изложило на опасност товара на кораба и моя живот. Ако се държите прилично, ще имате честта да дойдете с нас в народнодемократичната република.
– Ако се държим прилично?
– Точно така. После Великия лидер ще се погрижи за вас по най-добрия начин.
– Както се погрижи наскоро за брат си ли? – подхвърли Алан.
Юлиус изруга наум. Старецът не можеше ли да внимава какво говори? Искаше да станат храна за акулите ли?
Капитан Пак не разполагаше с черен таблет като Алан, но докато плаваше по моретата, и той имаше достъп до новини от всички краища на света. Знаеше за тези обвинения и ядосано заяви на господин Карлсон, че и той е станал жертва на империалистическата пропаганда.
– Никой корейски лидер не убива свои роднини или посетители от други страни.
За секунда у Юлиус се зароди надеждата, че столетникът ще промени подхода си. След като изтече тази секунда, Алан се обърна отново към капитана.
– Напротив. Единствената причина да съм пред вас днес е, че Мао Дзъдун ми спаси живота, когато Ким Ир Сен мислеше да ме разстреля. Мао, между другото, ми се притече на помощ в последния момент.
Какво чуваше капитан Пак Чен Ун? Нищо не се връзваше. Някакъв бял човек се гавреше с името на Вечния президент на републиката. Президентът, който се бе отправил към вечния живот преди двайсет и три години.
– Преди няколко години? – пророни капитан Пак, докато се опитваше да подреди мислите си.
– Е, времето тече толкова бързо. Трябва да е било през хиляда деветстотин петдесет и четвърта. Когато Сталин гушна букета. Дали пък не беше петдесет и трета?
– Да не би… да сте се срещали с Вечния президент на републиката, господин Карлсон?
– Ами да, с него и със злобното му момченце. И двамата обаче отдавна отплаваха към оня свят. Не могат всички да стават все по-здрави с годините като мен. Като изключим паметта ми. И слуха. И коленете. И сигурно още нещо, което съм забравил заради паметта, която вече споменах.
Капитан Пак осъзна, че опасността за собствения му живот не бе отминала. Мъжът пред него можеше да е заплаха за него. Ако заведеше в Пхенян някой, който бе унижавал Великия президент, него самия щеше да го сполети същата съдба, която империалистите твърдяха, че бе сполетяла брата на Великия лидер.
От друга страна, как можеше да убие човек, който бе седял на една маса с Вечния лидер, без преди това да информира внука му… Чума или холера! Капитан Пак обмисляше всички възможности.
Юлиус за свое собствено удивление още не беше припаднал. Алан разбираше ли с какво си играе, или просто беше твърде стар, за да мисли с главата си. Във всеки случай благодарение на приказките му опасността да ги хвърлят през борда ставаше все по-голяма. Юлиус опита да спаси положението и сякаш чу собствения си глас отстрани:
– Нашият Алан се е борил за свободата на народнодемократичната република. Освен това е експерт по ядрените оръжия. Нали така, Алан?
Капитан Пак спря да диша за няколко секунди. Несъзнателно докосна с ръка ключа от сейфа на врата си, за да провери дали е още там.
Експерт по ядрените оръжия? – помисли си той.
Алан си мислеше същото. Беше усетил, че може би е твърде нападателен към този странен неблизващ алкохол човек. Сега най-добре бе да се закачи за приятеля си.
– Много си мил, Юлиус. Не сме ли всички експерти в дадена област? Аз съм се специализирал в сглобяването на, както ги наричахме едно време, атомни бомби. Между другото, съм почти толкова добър и в правенето на водка от козе мляко. Но доколкото разбирам, на този кораб не се гледа с добро око на водката. Така или иначе, нямате кози на борда, нали?
Алан забеляза, че капитанът бе докоснал с ръка нещо на врата си, когато стана дума за ядрени оръжия. Имаше вероятност да е съвпадение. Или пък там да се крие обяснението защо изглежда толкова измъчен. Столетникът беше чел доста за севернокорейската програма за разработване на ядрени оръжия. Само преди няколко дена Ким Чен Ун бе вбесил света с изстрелването на ракета над Японско море. Старият специалист по взривове с динамит се бе информирал от черния си таблет, в който пишеше всичко, стига човек да се поровеше малко.