Явно се бяха случили сума неща в сферата на ядрените оръжия. Все пак бяха изминали седемдесет години, откакто на Алан за последно му се бе налагало да се задълбочава по темата. Севернокорейците обаче бяха доста далече от лидерите в тази област. Направо си бяха начинаещи. Международни експерти смятаха, че местните фабрики за плутоний все още не са започнали да работят по предназначението си.
Алан се чудеше дали да не спомене този факт пред капитана, за да види реакцията му. И междувременно да опита да се застрахова. Въпросът вече не беше дали ще ги оставят в Индонезия, или ще ги отведат в Северна Корея, ако изобщо някога е стоял по този начин. Сега се питаше дали ще ги отведат в Северна Корея, или ще ги хвърлят през борда. Северна Корея звучеше по-примамливо.
– Както споменах – поде той, – с ядрените оръжия сме първи приятели. А по всичко личи, че вие си имате доста проблеми с тях.
Капитанът пак посегна към ключа. Алан продължи:
– Ако съдим по мизерната мощност на ядрените оръжия от първите ви тестове, то вие или не се справяте с производството на плутоний, или нямате достатъчно уран. А може би и двете. Друга възможност е да не знаете как да обогатявате урана. Обикновено некадърниците опират до подобен проблем. Нищо чудно, че всички ви се смеят.
– Кой ни се смее? – Капитан Пак застана в отбранителна позиция.
– Кой не ви се смее? – отвърна Алан, а Юлиус тихичко се молеше неговият приятел да млъкне.
Алан обаче надушваше, че е на прав път. Капитанът не възрази на описанието на Алан, а се хвана за смеха. Дали не беше уцелил право в десетката?
– Уран – повтори той, за да се убеди, че не греши. Само това. Нищо друго. И още веднъж: – Уран.
Ръката на капитана беше побеляла от стискане на ключа.
– Защо постоянно повтаряте „уран“? – изломоти едновременно ядосано и несигурно той.
– Защото, ако имаш фабрики за плутоний и въпреки това хвърляш бомбички играчки, явно имаш проблем. Ако не можеш сам да си произведеш плутоний, се налага да се задоволиш именно с уран.
Капитан Пак опита да посегне отново към ключа, но осъзна, че ръката му вече е там. Алан заяви, че не разбира защо капитанът изглежда толкова уплашен. За един от най-големите специалисти в сферата на атомните оръжия – нямало нужда от излишна скромност – не било трудно да си направи изводите.
Юлиус беше от онези, дето не можеха да си направят изводите. Да не би Алан да четеше мисли?
– Какви изводи? – пророни капитан Пак, боейки се от отговора.
Алан можеше да се обзаложи, че корабът е пълен с незаконен уран. Ако обаче грешеше, положението щеше да стане по-зле.
– Няма смисъл да обсъждаме очевидни неща – съобщи той. – Към такива работи се подхожда с дискретност. Във всеки случай капитанът ще трябва да вземе решение. Единият вариант е двамата с Юлиус да ви придружим до Пхенян и да се опитаме да вкараме някакъв ред в жалките ви опити с ядрени оръжия. Другият е да ни хвърлите през борда и после да обясните на Великия лидер защо сте го направили.
Повече от всякога капитан Пак имаше желанието да прати двамата шведи на няколкостотин метра под водата. Едновременно с това по-старият от тях, изглежда, имаше завидни познания в сферата на ядрените оръжия. Вероятно повече дори от специалистите в републиката? Дали би било патриотично да нахрани рибите с цялото това знание?
Алан виждаше, че капитанът още не е взел решение. За всеки случай реши да направи още една крачка.
– Май това е вашият щастлив ден, капитане. Сега ще ви кажа какво да направим, така че всички да са доволни.
След което обеща да разкрие пред Великия лидер всичките си знания относно новата хотизостатова преса.
– Хотизтосат…? – опита капитан Пак.
– Почти – отвърна Алан. – Накратко казано: двойна мощност от четвърт количество уран. Или същото количество, но осем пъти по-голяма мощност. С моя помощ ще можете да взривите половин Япония със само няколко кила. Все пак не ви го препоръчвам. Останалите японци ще побеснеят, гарантирам ви го. А също и американците, макар че едно време правеха същото точно там. При това до някаква степен успешно.
– Хетистосат… – опита отново капитан Пак, но Алан му изшътка.
– Не бива да го произнасяте на глас, дори и да успеете да го произнесете правилно.
Капитан Пак мълчеше и явно чакаше Алан да каже какво ще последва оттук нататък.