Така, първо капитанът трябвало да отмени глупавата забрана на алкохола на борда. Ако имал желание, Алан и Юлиус щели да си поделят бутилката шампанско с него. Ако не, здраве да е. В случай че в капитанската каюта се намирало още нещо хубаво за пиене, щяло да бъде повече от добре дошло да им донесе една бутилка, за да не се чувства самотно шампанското.
– Да премахна забраната на алкохол ли? – промълви капитанът.
– Тихо сега и ме оставете да довърша.
Юлиус затвори очи, докато Алан се караше на човека, който държеше живота им в ръцете си.
Алан заяви, че би се радвал с Юлиус да получат отделни каюти, тъй като приятелят му имал навика да бъде шумничък нощно време. В името на бъдещата съвместна работа със севернокорейците обаче двамата били склонни да се откажат от това си изискване. Междувременно, след като уреди работата с алкохола, капитанът трябвало да се свърже с Великия лидер – най-добре с криптирано съобщение.
– Поздравете го и го зарадвайте, че сте намерили решение на всичките му проблеми. Обяснете му как народнодемократичната република ще процъфти, както никога досега, благодарение на хотизостатовата преса и вашата съобразителност. Корейската ядрена програма ще достигне висини, които никога не сте смятали за възможни. При условие че си получим шампанското. И каквото още има там.
Капитан Пак се хвана да записва на листа хартия.
– Хо-ти-зо-ста-то-ва преса – издиктува му Алан. – Хотизостатова преса хиляда и двеста е между шейсет и осемдесет GDM по-силна от американската, която е двойно по-мощна от руската.
– GDM? – повтори капитан Пак и продължи да пише.
– Двойно, господин капитан. И това ли не разбирате?
Не, капитанът не разбираше. Нито Юлиус. Нито Алан, както стана ясно, когато двамата приятели останаха насаме.
– Май нямаше нужда да си измислям чак толкова много неща – призна си той.
– Така ли? Какво си измисли? – поинтересува се Юлиус.
– Всичко.
* * *
Капитан Пак не обеща нищо, преди да излезе от каютата. Само им каза, че ще „помисли над ситуацията“.
Въпреки това някъде дълбоко в себе си вече беше взел решение. Ситуацията все още беше опасна за живота му, но потенциалните предимства за народнодемократичната република и за него бяха твърде големи. Не беше много разумно да посяга на някой, който знае как се прави хетисостат-нещо си, и да си навлича гнева му. Капитанът взе решение. Веднага щеше да състави съобщението за Великия лидер и после да го криптира. Преди това имаше да свърши само още едно нещо.
Десет минути след като капитанът остави Алан и Юлиус, за да размишлява, на вратата им плахо се почука. Беше морякът, поставен на стража. Предаде им поздрави от капитан Пак Чен Ун и им поднесе първо шампанското, а после и бутилка тъмен кубински ром. След това попита на руски какво желаят господата за пиене към яденето.
– Оттук нататък мисля, че ще се оправим, благодаря – кимна му Алан. – Ако искате, можете да се почерпите с нашия чай.
Морякът се поклони и излезе, без да пипа чая. Няколко минути по-късно се върна с месно ястие с ориз.
Двамата приятели се нагостиха хубаво. Въпросът бе с кое питие да си прокарат храната.
– Предлагам да започнем с рома – каза Алан. – Да оставим шампанското за после. С чая можехме да си измием зъбите, ако само си бяхме взели четките за зъби. Утре двамата с теб ще трябва измислим нещо умно за хотизостатовата преса и GDM.
– Двамата да измислим? – сепна се Юлиус.
ИНДИЙСКИ ОКЕАН
Криптираното съобщение от капитана на „Чест и сила“ си беше направо сензационно. Ким Чен Ун сам го прочете и си направи изводите. И той като колегата си от Вашингтон Тръмп не обичаше да прехвърля тази отговорност на своите подчинени. С тази разлика, че Тръмп си правеше изводи, без да чете каквото и да било.
Капитанът бе успял правилно да напише несъществуващата дума хотизостатова преса. И не бе сбъркал последователността на буквите в нищо не означаващото съкращение GDM. Затова пък международният специалист Алан Карлсон вместо швед беше представен като швейцарец.
Всъщност това бе добро развитие на нещата. Шведски външен министър, който иска да обсъжда с него ядрените оръжия, и шведски специалист по ядрени оръжия в рамките на само няколко дни щяха да дойдат в повече на един обсебен от конспирации параноичен мозък.
Сега всичко изглеждаше нормално и за Ким Чен Ун се отваряха нови врати.
„Чест и сила“ щеше да пристигне на пристанището в Пхенян след няколко дни. Дали да не… Ким Чен Ун сам си говореше и се съгласяваше със себе си. Пиар войната също си беше война. С помощта на ООН и на швейцареца републиката скоро щеше да постигне велика победа на този фронт.