Благодарение на собствения си характер и на обтегнатите отношения между Германия и САЩ за главния представител на ФРС не представляваше никаква трудност да придума американските си колеги да му помогнат. Не се наложи да им обяснява защо се нуждае от информация относно точните координати и скорост на севернокорейския кораб „Чест и сила“.
Като чуха от ЦРУ, че става дума за евентуален промишлен шпионаж, насочен срещу „Фолксваген“ в Бразилия, те веднага предоставиха на ФРС цялата налична информация. Без да задават много въпроси. Дълго време още щяха да се чувстват виновни заради безумието с телефона на канцлера.
Севернокорейският кораб бе преминал притеснително близо до южното крайбрежие на Мадагаскар. Според изчисленията на ЦРУ плавателният съд бе забавил ход точно там.
Немските агенти стигнаха до извода, че съществува огромна опасност уранът да пътува към Северна Корея. Там щяха да го използват за развитието на ядрената си програма, която осъждаше на смърт Германия и целия свят.
Налагаше се да се действа бързо!
Само дето беше твърде късно.
„Чест и сила“ вече бе навлязъл в севернокорейски води и скоро същия ден щеше да акостира в Нампхо.
СЕВЕРНА КОРЕЯ
Уран или плутоний? Плутоний или уран. На Ким Чен Ун му се щеше отговорът да е плутоний. Така и щеше да бъде, ако руснаците си бяха спазили обещанието за центрофугата. Или пък ако не се бе оказало, че единственият по-голям некадърник от шефа на института за атомна енергия в Пхенян е колегата му в плутониевата фабрика в Йонбьон. Работата им бе довела до огромни разходи за народнодемократичната република. Същевременно постигнатото от тях вероятно бе достатъчно, за да поядоса американците и техните кукли на конци в близките държави, но бе твърде далече от истинска демонстрация на сила.
Затова Великия лидер първо премахна шефа на плутониевата фабрика на север заради неговата некомпетентност, която се равняваше на държавна измяна. Това, разбира се, беше правилно решение, както всички решения на Великия лидер, но работата беше там, че го смениха с някакъв, който заслужаваше същата съдба. Другият шеф в Пхенян пък само се мотаеше из коридорите, изплашен до смърт.
Човек сам трябва да си свърши всичко. Великия лидер заповяда да се закупи обогатен уран от свободния пазар. За начало само три-четири килограма. Доставчикът, предложен му от руснаците, следваше да бъде проверен, а каналът за транспорт – изпробван, преди изобщо да става дума за големи доставки. Нямаше смисъл да хвърля стотици милиони долари за уран само за да гледа как злите сили го конфискуват.
Няколко кила (пък и половин тон) бяха крайно недостатъчни за спечелването на велика война, но и не това беше целта. Ким Чен Ун, разбира се, беше наясно, че нападение над Южна Корея или Япония нямаше да доведе до друго, освен до унищожението на всички участващи. Още повече, ако оръжията му достигнеха до Щатите или дори само до Гуам.
За съжаление, четири кила (за разлика от половин тон) бяха твърде малко и за същинската цел на севернокорейците. Трябваше да се докажат и да избият от главите на американските кучи синове мислите за нападения над Северна Корея като тези в Ирак, Афганистан и Либия. Историята показваше, че беззъбите държави биваха изяждани. Въоръжаването имаше приятния страничен ефект да дава възможност за още по-гръмка реторика, която допълнително повдигаше борбения дух сред собствените редици. Така Великия лидер ставаше още по-велик.
Ким Чен Ун не вярваше в нищо друго, освен в себе си, баща си и дядо си. Религията в общи линии беше забранена в Северна Корея. Въпреки това той почти беше склонен да повярва в някаква по-висша сила, пратила му човека, от който той най-много се нуждаеше за изпълнението на плановете си. Преди няколко дни го бяха открили да плава в кош насред океана и го бяха качили точно в кораба, който пренасяше пробната пратка уран. Стига само той да беше този, за който се представяше. Тази малка подробност предстоеше да бъде уточнена.
Във всеки случай вече го бяха качили на кораба. Решението го бе взел капитан, който явно мислеше самостоятелно. Щеше да получи медал за действията си. А шефът на Вътрешна сигурност получи задачата да го държи под око. Мислеше самостоятелно. Такива хора лесно ставаха опасни за системата.
По света имаше достатъчно уран, стига само да имаш връзки. А Северна Корея ги имаше. Ким Чен Ун искрено се забавляваше от факта, че главният доставчик на уран беше шеф на предприятие в Конго, основано от американците.