Мечтата му беше да произведе водородна бомба, но за целта първо беше необходимо да се създаде функционираща фабрика за плутоний (което некадърниците до този момент не бяха постигнали), а после следваше изключително сложен процес, при който деутерий се слива с тритий и става на атоми хелий, като същевременно се случва… нещо си. Мозъкът на Ким Чен Ун беше твърде ценен за нацията, за да се натоварва с неща, с които неговите учени би следвало да се справят в рамките на един следобед.
Предимството на водородната бомба беше, че с един удар можеше да заличи както Япония, така и Южна Корея. Недостатъкът беше, че народнодемократичната република щеше да спре да съществува около трийсет секунди по-късно. Но докато злите американци, японци и южнокорейци не знаеха, че той много добре разбира това, бомбата щеше да изпълни ролята си. Само да успееха да я произведат.
Но за момента водородната бомба можеше да почака. Фабриката за плутоний можеше да продължава да не доставя нищо. Сега Ким Чен Ун имаше обогатен уран и евентуално човека, който най-добре знаеше как да го използва.
Оставаше само да съобщи това на целия свят.
СЕВЕРНА КОРЕЯ
Тъй като Ким Чен Ун никога не грешеше, той не изпадна в детински възторг след криптираното съобщение от капитана на „Чест и сила“. В него се твърдеше, че сто и една годишен старец, който на следващата сутрин щеше да пристигне на пристанището в Нампхо на шест мили от Пхенян, беше решението на всички негови ядрени проблеми.
Вместо това поразсъждава над ситуацията, докато си пиеше вечерния чай. Какво всъщност доказваше, че швейцарецът Карлсон беше този, за когото се представяше, освен собствените му думи?
Според втория и по-подробен доклад на капитана на „Чест и сила“ Карлсон беше изумително добре запознат с настоящите проблеми на народнодемократичната република, свързани с производството на плутоний. Това беше някакъв вид улика. Другата на практика беше, че е швейцарец. Великия все пак бе живял и учил в Швейцария, преди да стане толкова велик. Много можеше да говори за швейцарците. Те, разбира се, бяха гнусни капиталисти като почти всички останали. И боготворяха проклетите си швейцарски франкове. Като че ли с нещо бяха по-добри от севернокорейската валута вони.
Но в същото време бяха изключително точни, все едно някой им бе имплантирал швейцарски часовник в главата. И успяваха във всичко, с което се захванеха. Един швейцарски експерт по атомни оръжия просто не можеше да е измамник. Или пък напротив?
Щяха да го проверят още веднъж, преди да го пуснат.
Ким Чен Ун се обади на шефа на лабораторията във фабриката за плутоний в Йонбьон, когото бяха поставили на мястото на шефа, който преди време внезапно бе изчезнал. Новият все още не можеше да носи отговорност за неволите на фабриката, но това беше въпрос на време. Сега му възложиха задачата да се срещне с швейцареца веднага щом той стъпи на корейска земя и да не го води при Великия лидер, преди да се докаже, че действително е този, за когото се представя.
* * *
Изведоха Алан и Юлиус от кораба на пристанището в Нампхо, където ги посрещна цивилно облечен мъж на средна възраст в компанията на шестима млади притеснени войници.
– Предполагам, че вие сте господата Карлсон и Юнсон – обърна се мъжът към тях на английски.
– Много правилно предположение – потвърди Алан. – Аз съм Карлсон. А вие? Трябваше да се срещнем с Великия лидер, за да му предложим нашите услуги. Не ми приличате на него. И както може да се предположи, и той не прилича на вас.
Облеченият в цивилни дрехи беше твърде съсредоточен върху задачата си, за да позволи на Алан да го разсее с приказките си.
– Вярно е, че аз не съм Великия лидер. Аз съм шеф на лаборатория в съоръжение за развиване на научната дейност на народнодемократичната република. Няма да споменавам името си. Погрижил съм се да ни осигурят място, където да разговаряме необезпокоявани. Предвид обстоятелствата, разполагаме с ограничено време, така че бихте ли ме последвали?
Шефът на лабораторията не изчака отговор и се отправи към бюрото на пристанището, а шестимата млади войници обградиха Алан и Юлиус, така че двамата да не се отклоняват от пътя.
След минути тримата вече се бяха разположили в зала, предоставена им от пристанището по заповед на Великия лидер. Шестимата войници чакаха пред вратата.
– Да започваме. Обръщам се към вас, господин Карлсон, тъй като вие се представяте за експерт по ядрени оръжия и твърдите, че сте готов да предложите услугите си на народнодемократичната република. По този повод имам няколко въпроса относно вашите мотиви да ни помогнете. Освен това бих искал да науча с какво точно ще допринесете за успеха на нашата работа. Накратко казано, задачата ми е да разбера дали сте шарлатанин, или не.