Шарлатанин ли? – помисли си Алан. – Трябва ли човек, който от време на време при нужда си измисля някакви неща за себе си, да бъде наричан шарлатанин?
– Не, не съм шарлатанин – излъга той. – Само съм стар. И съм пътувал много. Също така съм гладен и жаден. Вероятно съм и още много неща. Юлиус е търговец на аспержи. Предимно на зелени аспержи.
До този момент Юлиус не бе проговарял. А и какво можеше да каже? Кимна внимателно, като същевременно си мечтаеше да се измъкне от това място.
– Аспержи – промълви той. – Както вече се спомена, зелени аспержи.
Шефът на лабораторията не се заинтересува от заниманието на Юлиус. Вместо това се наведе над масата и се втренчи в очите на Алан.
– Радвам се да чуя, че не лъжете. Бих искал само да напомня на господин експерта по ядрени оръжия, че и аз съм експерт. Няма да слушам бръщолевене за аспержи и други глупости. Готови ли сте за въпросите ми? Първият е какви са вашите мотиви да помогнете на демократичната република.
Юлиус започна да се моли на Бога, в който не вярваше. Всъщност в тази страна беше по-добре да не вярваш в него. Юлиус се молеше Алан да не прекалява.
– Е, ако трябва да сме честни, господин шефът на лабораторията няма как да е кой знае какъв експерт. Иначе нямаше да опрете до моите услуги. Под „съоръжение за развиване на научна дейност“ предполагам, че имате предвид фабрика за плутоний. Да не е онази фабрика на север от столицата? Вероятно няма значение, защото, като гледам, не сте произвели и грам плутоний.
Шефът на лабораторията изгуби за няколко секунди контрол над разговора. Алан продължи:
– Въпреки това няма защо да тъжите, тая работа с плутония e сложна. Мен ако питате, по-добре се концентрирайте върху урана. Вероятно вече и сами сте го разбрали.
Шарлатаните, заслужили си названието, обикновено излъчват завидно самочувствие, срещу което е трудно да се бориш. Малко бе останало от началната сигурност на шефа на лабораторията.
– Бихте ли отговорили на въпроса – кратко попита той.
– С най-голямо удоволствие. Но за съжаление, годинките си казват думата и трябва да призная, че забравих какъв ви беше въпросът.
Явно и шефът на лабораторията го беше забравил, но успя да си го спомни и да го повтори.
Отговорът на въпроса защо Алан искаше да им помогне беше, че всъщност той изобщо не искаше. Затова пък нямаше нищо против да оцелее и след второто си посещение в страната. По тази причина реши, че е най-добре да смени тона.
– Достатъчно е господин шефът на лабораторията само да погледне през прозореца – заяви Алан.
През прозореца се виждаше западнала индустриална зона. Вляво от най-ръждясалия склад стърчеше умиращ явор, който беше единствената зеленина на хоризонта.
– Красотата на вашата народнодемократична република е неповторима. Великолепна природа. Работлив народ. Борите се срещу световните зли сили. Някой трябва да вземе страната на мира и любовта. Преди няколко дни вашата страна ми спаси живота, както и този на моя другар Юлиус. Най-малкото, което можем да направим, е да ви се отплатим със знанията си. Изцяло сме на вашите услуги. Ако искате съвети как да подобрите добива на аспержи, няма по-голям експерт от Юлиус. Ако пък случайно се интересувате повече от оптимизирането на обогатения уран, то тогава аз съм вашият човек.
Хората имат склонността да чуват каквото искат да чуят и да вярват в каквото искат да повярват. Шефът на лабораторията кимна доволно след много правилното описание на страната му и обясни, че на първо време народнодемократичната република има нужда от услугите на господин Карлсон, а не от тези на Юнсон. Но сега поиска по-конкретна информация. Заяви, че според докладите Карлсон бил специалист по хотизостатовите преси. Колкото и да бе търсил, шефът на лабораторията не бе открил потвърждение за съществуването на нещо подобно. Още по-малко информация пък имаше за използването им.
Юлиус отново отправи молитва към Бога. Алан отговори:
– Спомням си младежките си години в Лос Аламос в Щатите. Американците работеха денонощно, за да създадат атомна бомба. Накрая се наложи аз да се намеся и да им обясня как се прави. За тези неща също няма и един ред в интернет, нали?
Шефът на лабораторията призна, че не е попадал на подобна информация. И беше наясно, че това не се дължеше само на факта, че интернет съществуваше от едва четиресет години.