Алан гледаше Юлиус, но сега погледът му се отправи към прозореца.
– Май не си много прав за десетината минути. Мисля, че стигнахме.
* * *
Отведоха Алан и Юлиус в най-святото място на света – кабинета на Великия лидер. Простираше се на триста квадратни метра, а таванът бе на шестнайсет метра от пода. В дъното имаше бюро, някакви документи, телефон и паче перо, а на стената висяха четири портрета на Вечния президент. Иначе помещението беше празно. Великия лидер го нямаше и двамата старци останаха за известно време сами, след като придружителите им бързо се изнизаха и затвориха двойната врата.
– Тука направо можем да си пуснем хвърчило, ако направим малко течение от прозорците – предположи Алан. – Пък май и с балон можем да литнем.
– Мисли за хотизостатовата преса – изсъска Юлиус. – Чуваш ли ме? Хотизостатовата преса.
На Алан хич не му се мислеше за нещо, което не съществуваше, но нямаше намерение да разстройва Юлиус. Той, така или иначе, изглеждаше твърде неспокоен.
В този момент се отвори една по-малка врата точно зад бюрото. Войник с пистолет в кобура влезе вътре и застана на пост до вратата. След него се показа Великия лидер. Ама че е нисък, помисли си Алан.
– Заповядайте, седнете – покани ги Ким Чен Ун и посочи два стола от другата страна на бюрото, зад което се настани.
– Благодаря, Велики – отвърна почтително и доста притеснено Юлиус.
– И аз благодаря – кимна Алан. – Дали ви се намира нещичко за пиене, та да стопим леда? С храната можем да почакаме, няма нужда да се притеснявате.
Ким Чен Ун не изпитваше необходимост да стопява ледове. Въпреки това поръча кана чай по съветския си телефон от седемдесетте. След по-малко от минута севернокорейски войник донесе чая, като очевидно му бе трудно да върви изправено и същевременно да държи таблата. Каза нещо на севернокорейски – вероятно извинение за забавянето.
Великия лидер отпрати войника и надигна чашата си.
– Наздраве за дълга и успешна съвместна работа. Или пък за не чак толкова дълга.
Алан не пи. Юлиус надигна чашата си. Наздравицата на Великия лидер го притесни. Въпреки това, след като отвратителният чай слегна в тялото му, той реши да остави Алан да спасява живота им, както намери за добре. Столетникът си имаше своите странности, но без съмнение, беше изумително добър в оцеляването. За Юлиус беше по-добре да стои нащрек, отколкото да се вайка. Най-добре беше да изпрати топката в полето на Алан, а после да се оттегли на трибуните.
– Велики лидер – започна той. – Казвам се Юлиус Юнсон и съм главен асистент на най-големия специалист по ядрени оръжия в света, моя приятел Алан Карлсон. С радост му давам думата.
– О, не – усмихна се Ким Чен Ун. – Тук аз определям правилата и аз ще посочвам кой да говори. Главен асистент сте, значи? Имало ли е други асистенти в такъв случай?
Юлиус рязко изгуби смелостта, която незнайно откъде го бе обзела. Алан му се притече на помощ.
– Велики лидер, докато главният ми асистент си събира мислите, ще използвам възможността да кажа нещо важно. Даже много важно. Зависи, разбира се, доколко се вълнувате от бъдещето на страната си.
Ким Чен Ун много се вълнуваше от бъдещето на страната си. Най-малкото защото то във всяко едно отношение беше свързано с неговото собствено бъдеще.
– Говорете – съгласи се той и остави бедничкия Юлиус на мира.
– Добре – отдъхна си Алан. – В такъв случай първо бих искал да ви поздравя за вашата неуморна борба срещу злите сили около вас. По достоен начин следвате завета на вашия баща и на вашия дядо.
Юлиус все още не смееше да гъкне, но у него се зароди искрица надежда, че може би ще оживеят. Алан явно не бе в настроение да дразни диктатори.
– Вие пък откъде знаете? – намръщи се Ким Чен Ун.
Истината беше, че Алан почти нищо не знаеше за делата на Ким Чен Ун. Известни му бяха само нещата, които бе прочел в черния си таблет. И те хич не бяха хубави.
– Абсолютно всичко знам – заяви той. – Но няма нужда да ви губим скъпоценното време с приказки за всичките ви постижения.
Времето наистина беше скъпоценно. Или поне беше кът. Всеки момент шведският външен министър и представителка на ООН Маргот Валстрьом щеше да кацне на международното летище „Сунан“. В същия миг пиар планът на Великия лидер щеше да навлезе в решителната си фаза.
– Така – подхвана отново Ким Чен Ун. – Казвайте каква толкова важна информация носите. Предполагам, че става дума за хотизостатовата преса?