– Точно така – потвърди Алан. – Скромното ми предложение е с моя асистент да ви научим на всичко, свързано с хотизостатовата преса, а вие след това да ни помогнете да се приберем в Европа. Колкото и да е прекрасна страната ви… вкъщи си е най-добре.
Ким Чен Ун кимна. Направи се, че е съгласен. Не му беше трудно да сключи подобна сделка, особено при положение че нямаше ни най-малко намерение да изпълни своята част от уговорката. Ако този мъж наистина беше толкова компетентен, колкото беше стар, нямаше как да го остави да разпространява знанията си из Европа или някъде другаде. В такъв случай мястото му беше в народнодемократичната република. Точка по въпроса.
– Имаме сделка! – оповести Великия лидер.
После, без да се замисля, обясни на Карлсон и неговия асистент, че им предоставя четири килограма обогатен уран, с които да си играят. Други петстотин килограма били на път. Четирите килограма, между другото, били пристигнали с техния кораб.
– Обвити са в олово, както си му е редът – усмихна се Ким Чен Ун и сложи ръка върху кафявата чанта на бюрото.
Преди обаче Великия лидер да чуе какви резултати ще постигне хотизостатовата преса със съдържанието на чантата, някакъв асистент се вмъкна в стаята и му прошепна нещо на ухото.
– Благодаря – каза Ким Чен Ун. – Искаше ми се да науча повече за вашата преса, но трябва да тръгваме. Отиваме в KCNA. И тримата. Не, всъщност главният асистент няма да ни трябва. Ще го изпратим директно в хотела.
Ким Чен Ун се изправи и даде знак на господата да го последват.
Юлиус не знаеше кое e по-лошо: да го принудят да ходи до някаква мистична комбинация от букви или да го оставят в хотела.
– KCNA? – прошепна притеснено той на Алан. – Какво е това?
– Каквото ще да е – отвърна Алан. – Дано е нещо, което за разлика от чая им става за пиене. Или поне за ядене.
СЕВЕРНА КОРЕЯ
В продължение на хиляда двеста седемдесет и четири години Северна и Южна Корея бяха в границите на едно кралство. В един момент обаче нещата рязко тръгнаха надолу. След края на Втората световна война американците и руснаците така и не успяха да постигнат съгласие по въпроса какво искат корейците. На нито една от двете велики сили не ѝ хрумна да пита самите корейци. Руснаците сложиха един комунист да управлява севера, а американците един антикомунист да управлява юга. Този на север реши, че трябва да властва над цяла Корея. Този на юг реши същото за себе си.
Това доведе до военни действия, наречени „Корейската война“. Странно наименование, като се има предвид, че и преди на полуострова е имало войни, но хората бързо забравят.
След като два милиона корейци (и тук-таме някой чужденец) загубиха живота си във войната, настъпи моментът да се сложи точка. Двете страни начертаха една линия (всъщност си я имаше и преди войната) и решиха оттук нататък всеки да си седи от своята страна.
Комунистът на север си измисли понятието „автаркия“ и го наложи като политическа идеология. Противникът му на юг пък бе достатъчно съобразителен да не дава име на диктатурата, която той от своя страна създаде.
Така годините си отминаваха. Лидери и на двете страни идваха и си отиваха, както си е присъщо за тях. Диктатурата на юг бавно се разпадна, докато автаркията на север така процъфтя, че народът започна да умира от глад.
Ако зависиш изцяло от себе си, лесно ставаш подозрителен към всички останали. От стратегически съображения на юг разположиха американски ядрени оръжия, което бе съвсем погрешно разбрано на север. Най-вече от гледна точка на споразуменията за разоръжаване.
Шведската фирма „Волво“ организира голямо празненство близо до Гьотеборг, след като достави хиляда нови лъскави автомобила на Пхенян. Празничното настроение обаче бързо се изпари. Защото севернокорейците си поставиха нови приоритети. Решиха да построят бази за изпитание на ядрени оръжия, вместо да си плащат дълговете. До ден днешен от „Волво“ не са получили и един севернокорейски вон за колите.
Въпреки всичко от време на време се водеха преговори от двете страни. Все някакво решение трябваше да се намери, нали? Да, вероятно е така. Имаше един период, в който сякаш се появи светлина в тунела.
Тогава обаче за пореден път лидерите се смениха. През 2017 г. напрежението между севера, от една страна, и почти целия свят, от друга, бе по-голямо от когато и да било. Последните лидери, които дойдоха, но още не са си отишли, се казват Ким Чен Ун и Доналд Тръмп. А между тях беше представителката на ООН Маргот Валстрьом.
Тя не си правеше илюзии, че мисията ѝ ще мине безпроблемно.
* * *
Самолетът на представителката на ООН кацна десет минути по-рано на международното летище „Сунан“. Великия лидер бе информиран и веднага прекъсна срещата си с Карлсон и Юнсон, както и беше предвидил.