Поканиха Валстрьом да се настани в една лимузина и я информираха, че Великия лидер вече я очаква. В зависимост от желанието на представителката на ООН багажът ѝ щял да бъде изпратен в хотела ѝ или в шведското посолство.
Потеглиха към южната част на централен Пхенян. След четиресет минути минаха покрай палата на Великия лидер и продължиха към центъра.
– Извинете, но нямаше ли да идем директно при Великия лидер? – попита външният министър Валстрьом.
– Точно така – потвърди шофьорът, без да изпада в подробности.
Десет минути по-късно пристигнаха. Щом слезе от лимузината, гостенката бе поведена към осеметажна сграда.
– Къде сме? – обърна се смутено тя към усмихната жена, която я придружаваше.
– Това е сградата на информационната агенция KCNA. Великия лидер ви очаква.
Информационна агенция ли? Обзе я притеснение. Нали цялото пътуване щеше да се проведе при пълна дискретност, за да не се стига до допълнително противопоставяне на двете страни? Но пък в тази държава нямаше как някаква информационна агенция да си позволи да публикува каквото и да било за пребиваването ѝ в Северна Корея без знанието на Великия лидер. Вероятно притесненията ѝ бяха неоснователни.
Качиха се на третия етаж, после минаха по един дълъг коридор, после вляво, вдясно и пак вляво.
– Стигнахме – оповести придружителката. – Заповядайте, влезте.
Ако Маргот Валстрьом беше очаквала кристални полилеи и меки фотьойли, то със сигурност бе останала разочарована. Това приличаше по-скоро на… хмм, какво всъщност беше това? Помещение зад театрална сцена? Телевизионно студио? Имаше кабели около стените, два прожектора в ъгъла и…
Там беше и той.
– Добре дошла, госпожо външен министър – поздрави я любезно Великия лидер. – Добре ли пътувахте?
– Да, благодаря. За мен е удоволствие да се запознаем, но може ли да попитам… къде сме и какво правим тук?
– Заедно ще спасяваме света – отвърна Ким Чен Ун. – Но първо искам да се запознаете с един човек, с когото почти не успях да разговарям.
Избутаха Алан Карлсон иззад една завеса и той се насочи към външния министър Валстрьом.
– Това е може би най-големият специалист в сферата на ядрените оръжия, господин Карлсон от Швейцария. Истински отдаден е на нашите общи цели и сам пристигна в народнодемократичната република.
Външният министър Маргот Валстрьом усети, че няма никакъв контрол над ситуацията. Все пак изпълни желанието на Ким Чен Ун и стисна ръката на възрастния швейцарец.
– Здравейте – поздрави го неуверено тя на английски.
– Здравейте – отговори ѝ той на чист шведски със сьодерманландски диалект.
Ким Чен Ун по никакъв начин не реагира на поздрава на специалиста по ядрени оръжия, но Маргот Валстрьом с ужас осъзна, че явно не швейцарец, а швед помагаше на севернокорейците да развият ядрената си програма. Какво ставаше тук?
Карлсон ли се казваше? Валстрьом реши да не говори с него на шведски. Все пак току-що го бяха представили като швейцарец и за нея беше най-добре първо да прецени ситуацията.
Великия лидер потупа и двамата по гърба и заяви, че очаква с нетърпение общата вечеря с тях в палата. Асистентът на Карлсон, Юнсон, също бил поканен.
Юнсон ли? И това име не прозвуча като швейцарско.
– Ще започнем обаче с пресконференция – съобщи Ким Чен Ун и направи знак на един мъж, който пък от своя страна заговори нещо в микрофона си.
Изведнъж някъде отблизо се чуха аплодисменти. Бяха, значи, зад сцена. Пресконференция ли каза?
– Но, Велики лидер, няма как да говорим пред медиите и същевременно да пазим в тайна срещата ни. Не мисля, че ще се разберем по този въпрос – опита се да възрази Маргот Валстрьом.
Ким Чен Ун се изсмя.
– Разбира се, че няма да говорим за съдържанието на разговорите ни. И как бихме могли? Още дори не сме ги провели.
Не, щели само да покажат, че целите им са общи. Като лидер на народнодемократичната република Ким Чен Ун имал много отговорни задължения към народа си, които външният министър Валстрьом вероятно нямало как да разбере напълно.
– Нарича се откровеност, госпожо Валстрьом.
– Та значи, здрасти – поздрави я отново Алан на шведски.
Кой беше този? Беше ужасно стар, явно беше швед и твърдеше, че е швейцарец, отдаден на каузата да помогне на Северна Корея да гради бъдещето си, като развива ядрената си програма. Не изглеждаше да показва кой знае какво уважение към работодателя си.