На сцената някаква жена заговори на корейски пред публиката, която в даден момент бе престанала да ръкопляска. После жената обърна на английски.
– А сега искам да поздравя с добре дошли представителката на ООН и външен министър на Кралство Швеция госпожа Валстрьом, както и най-големия специалист в сферата на ядрените оръжия, пристигнал директно от Швейцария, господин Алан Карлсон.
Ким Чен Ун изведе Валстрьом и Карлсон на сцената и остана плътно до завесата, а гостите му продължиха по-нататък. Нямаха друг избор, освен да застанат под светлината на четирите прожектора. Отведоха ги до местата им от едната страна на маса с микрофони. Публиката учтиво ги аплодира. Маргот Валстрьом се чувстваше крайно некомфортно. Алан се огледа и забеляза поне три камери, насочени към тях.
– За пръв път ще ме дават по телевизията, без майтап – сподели той с външния министър, докато вървяха към масата с микрофоните.
Водещата се обърна към представителката на ООН.
– Госпожо Валстрьом, вие сте тук, защото ООН и народнодемократичната република споделят притесненията си относно развитието на ядрените оръжия в света и често си разменят остри реплики.
Дотук Маргот Валстрьом беше съгласна.
– Кажете ми, госпожо Валстрьом, какво мислите за страната ни от това, което сте успели да видите досега?
Това, което Маргот Валстрьом бе успяла да види, беше летището, някое и друго севернокорейско село и малко от центъра на Пхенян. Селата изглеждаха бедни, но не и западнали. В града улиците бяха широки, нямаше никакво движение, а от тротоарите я гледаха най-различни статуи.
Тя дипломатично обясни, че се надява да ѝ се удаде възможност да разгледа страната, преди да си тръгне. Всичко тук ѝ изглеждало красиво и зелено. Времето също било прекрасно.
Ако чуете това от швед, то той просто има предвид положителни температури, а те в момента наистина бяха такива.
Водещата кимна.
– Да – съгласи се тя. – „Силна и процъфтяваща нация“, обичаме да казваме ние. Виждам, че вие разбирате защо, госпожо външен министър.
Не изчака отговора на госпожа Валстрьом, а се обърна към Алан.
– А това е господин Карлсон. Най-големият специалист по хотизостатовата преса хиляда и двеста. Притежава знания, които иска да подари на народнодемократичната република в името на мира. Какво ще кажете вие за нашата красива страна?
– Ами не за първи път съм тук – поясни Алан. – Имах работа тук още по времето на Вечния президент. Струва ми се, че бариерите по пътищата вече не са толкова много, както едно време.
Ким Чен Ун даде сигнал, че иска да го поканят на сцената. Водещата всъщност искаше да зададе още един въпрос на швейцареца, но Великия лидер не беше убеден, че старецът ще отговори както трябва. Бариери? Що за приказки?
Представянето на Великия лидер беше грандиозно. Какво точно казаха за него, можаха да разберат само хората, владеещи корейски. Но по-скоро спокойната до този момент публика скочи на крака и бурно го аплодира.
Ким Чен Ун кимна първо на външния министър, после на швейцареца, а след това се настани до тях на масата.
Публиката не спираше да ръкопляска.
Великия лидер ги остави още известно време. Сетне им даде заповед с ръка да престанат. Водещата отново заговори:
– Велики лидер, вие сте най-миролюбивият човек на земята. Според вас възможно ли е светът да стане едно по-добро място под ваше ръководство?
Ким Чен Ун кимна замислено. Много добър въпрос. Сякаш той сам го беше формулирал.
– Мирът изисква усилия от всички страни. Не мога сам да възцаря мир, ще ми е необходима помощ. Ще има мир само когато всичко го пожелаят. С голямо безпокойство наблюдавам как Съединените американски щати и техните партньори се опитват да погубят всички ни. Но правя каквото мога, правя каквото мога. Надеждата умира последна у всеки един гражданин на народнодемократичната република. И съм щастлив, че на наша страна имаме Организацията на обединените нации, представена от госпожа Валстрьом, която е и външен министър на неутралната държава Швеция. С помощта на също така неутралната Швейцария, представена от господин Карлсон, Северна Корея, центърът на мира и любовта, може да измести жадните за войни Вашингтон, Токио и Сеул от водещите позиции на атомни сили.
Външният министър Валстрьом беше на път да полудее от ярост. Как смееше този негодник да поставя неутралните Швеция и Швейцария на страната на Северна Корея и нейната ядрена програма? И къде изобщо се излъчваше това предаване? Нямаше значение. При всички положения съвсем скоро щеше да обиколи света.
– Мога ли да кажа нещо?
– Разбира се, нали затова сме събрали – рече Ким Чен Ун. – Още тази вечер започваме усилена работа. народнодемократичната република, ООН, Швеция и Швейцария гордо могат да заявят, че не позволяват да бъдат ръководени от американските подстрекатели.