Водещата разбра, че предаването е приключило. Благодари на своя лидер с дълбок поклон и каза, че не възнамерява повече да пречи на важните дела на Великия лидер и неговите гости.
– Вървете, Велики лидер, в името на мира. И почувствайте любовта на народа си. Вземете и вашите приятели с вас, нашата любов е отправена и към тях.
Зад сцената Ким Чен Ун с голямо задоволство заяви, че според него е минало чудесно, и попита външния министър Валстрьом дали не е съгласна с него.
Не, не беше.
– С цялото ми уважение, Велики лидер, случилото се току-що не влизаше в нашата уговорка и то по-скоро ще затрудни, отколкото да улесни предстоящите ни разговори.
Ким Чен Ун се усмихна.
– А, да, относно разговорите. Мисля, че един ще бъде напълно достатъчен. Както вече споменах, сте добре дошли в палата ми за една ранна вечеря. Ще бъдете ескортирана до хотела и после ще ви вземат от там към седемнайсет часа. Не пропускайте да се насладите на фантастичните условия на „Рьогьон“. Според много хора това е най-хубавият хотел в света.
Поведоха обратно по коридора обърканата и ядосана госпожа външен министър заедно с швейцарския швед Карлсон. Накрая двамата се озоваха един до друг на задната седалка на лимузината на Валстрьом. Шофьорът нямаше как да ги чуе или да разбере на кой език си говорят. Когато колата бе изминала няколкостотин метра, външният министър реши, че моментът е подходящ да каже нещо.
– Не е като да не си задавам известни въпроси – тихичко проговори тя на шведски.
– Разбирам ви – отвърна ѝ Алан. – На кое най-много се чудите? Можем да започнем отзад напред. Или отпред назад.
Маргот Валстрьом възнамеряваше да спи в консулството, но от друга страна, искаше да прекара още известно време с чудатия мъж до нея.
– Да започнем с това как един швед, който се представя за швейцарец, се е озовал в Пхенян и се е заел със задача, диаметрално противоположна на всичко, за което аз се боря?
– Добър въпрос – кимна Алан. – И много хубаво формулиран. Няма да карам отначало, защото съм толкова стар, че ще говоря безкрайно. По-добре да започна от сто и една годишния ми рожден ден, който отпразнувах на един бял и красив плаж на Бали в Индонезия.
Последва разказът за балона. Падането в морето. Спасяването. Чистата лъжа за хотизостатовата преса, за да могат с Юлиус поне за кратко да оцелеят, и пристигането им в Пхенян няколко часа преди тя да кацне. Как станал швейцарец, нямал ни най-малка представа. Доколкото си спомнял, никога не бил ходил там.
– Чувал съм, че е много хубаво. Швейцарците са толкова работлив народ, няма как да е иначе.
– Така е – съгласи се външният министър. – Въпросът е колко са щастливи от факта, че си имат предател.
– Предател ли имат?
– Да, имат си вас, господин Карлсон.
– Аха. Сега ви разбрах.
* * *
Хотел „Рьогьон“ беше забележителна постройка на сто и пет етажа, висока триста и трийсет метра. Севернокорейците започнаха да строят хотела през хиляда деветстотин осемдесет и седма, но така и не го завършиха. Не беше лесно, при положение че почти всички държавни финанси се влагаха в производството на ядрени оръжия. Така след три десетилетия готови за експлоатация бяха само фоайето и първият етаж. С това темпо завършването на сградата би отнело още хиляда и петстотин години.
Фоайето въпреки всичко беше луксозно. Състоеше се от позлатена рецепция в дясната част, където можеха едновременно да работят дванайсет рецепционисти, които да посрещат и изпращат гостите. В лявата част имаше стилен пианобар с трима пианисти, наети да свирят през по-голямата част от денонощието. Бюджетът все още не достигаше за закупуването на пиано, но то беше в списъка с приоритетите.
Юлиус седеше на ръба на леглото си в сто и четвърта стая и чакаше Алан да се завърне от четирибуквената комбинация KCNA. Тъй като по никакъв начин не можеше да си представи какво е това, в продължение на няколко часа успя да не мисли за положението, в което се намираха. Вместо това се чудеше какво се случва с партньора му в бизнеса с аспержи на Бали. Със сигурност и на него не му бе лесно. Сега Густав се налагаше да се справя сам. Как ли вървеше работата?
На нощното шкафче имаше телефон. Дали работеше, за разлика от осемте асансьора в хотела? Заслужаваше си да опита.
Обади се на партньора си, индиеца Густав Свенсон.
Връзката се осъществи, но вместо да чуе свободен сигнал и после гласа на Густав, му заговори телефонен секретар.