Мениджърът тъкмо се бе прибрал от конференция по хотелиерство в Джакарта и там бе научил, че основната задача на персонала не е да задоволява гостите, а да ги презадоволява. Освен това господата Карлсон и Юнсон бяха от най-добрите клиенти в историята на туризма на Бали. Не е изненада, че още на другия ден мениджърът бе осигурил таблет за Карлсон. И мобилен телефон към него като бонус.
Алан не искаше да бъде неблагодарен и не спомена, че няма нужда от телефон, тъй като всички, на които би позвънил, бяха мъртви от петдесет години. Без Юлиус, разбира се. А той нямаше телефон, който да вдигне. Това обаче можеше да се поправи.
– Заповядай – каза Алан на приятеля си. – Всъщност е подарък от мениджъра за мен, но аз нямам на кого да се обадя освен на теб, а ти до този момент нямаше с какво да ми вдигнеш.
Юлиус благодари за жеста. И реши да не напомня на Алан, че той все още няма как да се обади на Юлиус, макар и поради обратната причина.
– Само не го губи – добави Алан. – Изглежда скъп. Преди си беше по-добре, когато телефоните бяха с шнур и закрепени към стената, така човек винаги знаеше къде са.
* * *
Черният таблет се превърна в най-скъпоценната вещ на Алан. Освен това го ползваше безплатно, тъй като мениджърът на хотела бе инструктирал персонала в магазина за електроника да приготви таблета и телефона с всички екстри. В това се включваше например симкартите да са свързани с хотела, чиито телефонни сметки се удвоиха, без никой да разбере защо.
Столетникът се научи да борави с чудатaта джаджа и едва станал сутрин, вече я включваше, та да провери какво се е случвало през нощта. Невероятните новини от цял свят го забавляваха. В Неапол например сто лекари и медицински сестри се редували да се регистрират един друг в болницата и после да бягат от работа, а в същото време си получавали заплатата. В Румъния пък осъдили толкова много държавни чиновници за корупция, че затворите в страната се препълнили. Решението на свободните чиновници било да се легализира корупцията, вместо да се строят нови затвори.
Алан и Юлиус свикнаха с нов сутрешен обичай. Старият се състоеше от оплакванията на Алан по време на всяка закуска от пронизителното хъркане на приятеля му, което се чуваше въпреки делящата ги стена. Новият беше същият, плюс дето Алан докладваше какво е прочел в таблета. В началото на Юлиус му харесваха кратките новини, най-малкото защото отклоняваха вниманието на Алан от хъркането. Остана очарован от румънската идея незаконното да се направи законно. Колко по-лесно би било да си дребен мошеник в такова общество.
Алан обаче скоро му изби тази идея от главата, защото, ако да си дребен мошеник станеше законно, самото понятие щеше да спре да съществува. Юлиус, който вече беше готов да предложи да напуснат Бали и да се отправят към Букурещ, рязко изгуби ентусиазма си. Радостта от дребните измами идваше предимно от това, да преметнеш някого за нещо, за предпочитане бе този някой да си го заслужава или поне да не страда много. Ако да мамиш вече не се счита за измама, то какво остава?
Алан го успокои, като му обясни, че румънците въпреки това излезли на улиците да протестират срещу плановете на политиците и чиновниците. Средностатистическият румънец не бил толкова философски настроен като управляващите. Според него крадците трябвало да бъдат затваряни и нямало никакво значение нито каква титла или позиция имат, нито дали има, или няма къде да ги затварят.
Сутрешните разговори все по-често се въртяха около темата накъде из широкия свят да поемат Алан и Юлиус, след като тук бе станало така еднообразно. Водещата новина на закуска бе, че температурите на Северния полюс вече са с двайсет градуса над нормалното, и Алан се зачуди дали това не бе една от възможните дестинации.
Юлиус натика печени макарони в устата си, сдъвка ги и заяви, че не смята Северния полюс за подходящ за тях двамата, особено при положение че ледът е тръгнал да се топи. Юлиус щял да настине, ако си намокри краката. Освен това там имало бели мечки, а за тях Юлиус знаел само, че вечно са в ужасно настроение. Змиите на Бали поне се бояли от хора.
Алан подхвърли, че не е особено странно белите мечки да не са особено весели, щом ледът се топи под краката им. Ако нещата станели много зле, белите мечки можело да се разходят до сушата, докато все още има време. Най-добре до Канада, защото в Щатите отново си имали нов президент – беше ли разказал на Юлиус? И този, новият, не пускал всеки през границата.