Всеобщото разбиране в ООН гласеше, че Северна Корея действително притежава ядрени оръжия, които обаче на този етап са доста ограничени. За да прикрие именно този факт, Великия лидер вдигаше възможно най-много шум. Слабите оръжия не правеха заплахата по-малка. Ядрената енергия е толкова мощна, че дори малка недоизкусурена атомна бомба би могла да унищожи един цял град. Като Сеул например. Или Токио. Или цял остров като Гуам.
При тази мисъл Маргот Валстрьом я побиха тръпки. А мъжът, който вероятно можеше да помогне на севернокорейската ядрена програма, се намираше в една хотелска стая с нея и ровеше из празния минибар. На всичкото отгоре беше швед. Точно от Швеция ли щеше да дойде промяната в равновесието на световните сили?
Не, щеше да опита да го предотврати. И то без да я затворят в тази страна за трийсет години или повече с обвинения в шпионаж или каквото там му хрумнеше на Великия лидер.
– Не мислите ли, че ще е хубаво да се качите с мен в самолета? Двайсет и девет от трийсетте места са свободни.
Юлиус грейна. Алан спря да търси алкохол.
– Тая стая е точно толкова празна, колкото и минибарът – изхленчи той. – Изобщо целият хотел е празен.
Външният министър продължи:
– Ще опитам да ви издам дипломатически паспорти. За останалото се боя, че ще се наложи да се погрижите сами.
– Останалото? – не я разбра Юлиус.
– Да се доберете някак до самолета, когато дойде време.
Алан бе спрял да слуша още преди малко.
– Дипломатически паспорт ли? Не съм имал такъв от хиляда деветстотин четиресет и осма, когато с Чърчил се прибирахме заедно от Техеран. Или пък беше четиресет и седма. Май четиресет и осма.
– Уинстън Чърчил? – изуми се външният министър.
– Така се казва, да. Или по-скоро така се казваше. Отдавна умря, както и много други.
Госпожа Валстрьом имаше чувството, че е попаднала в някакъв филм. Заболя я коремът при мисълта за собствените ѝ планове. Обвинението в шпионаж всъщност нямаше да е толкова неточно. Все пак направи снимки на Алан и Юлиус с телефона си и им обеща паспортите да са готови на следващия ден.
– Подпишете се на задната страна на визитната ми картичка, та да могат колегите вкъщи да изкопират подписите ви.
Доста целеустремена жена – помисли си Юлиус. – И запленяваща. Жалко, че е обвързана.
* * *
Дадоха на шведската представителка на ООН стая сто и пета – точно до тази на Алан и Юлиус. Докато се приготвяше за вечерята, тя размишляваше как да спаси двамата шведи и същевременно да отмъкне от Ким Чен Ун знанията, които не му се полагаха. Изглежда, че Великия лидер не желаеше тя да остава по-дълго от необходимото, но Карлсон и Юнсон се нуждаеха от време да измислят план. А и нямаше как паспортите да пристигнат веднага. Щеше да ги поръча чак след няколко часа, когато отидеше до посолството. Времето бе най-големият ѝ враг в момента, но и всичко останало не му отстъпваше.
Изкъпа се, преоблече се, гримира се и застана пред огледалото. Отправи поглед към отражението си и промълви:
– Какво правя тук?
Отражението остана безмълвно.
* * *
Ким Чен Ун покани гостите да се настанят на масата, а той остана прав, подпрял ръце на облегалката на стола си. Явно имаше да казва нещо.
Двама от обслужващия персонал внесоха чинии с гозби, а трети влезе с две бутилки вино в ръце. В следващия момент и тримата обаче рязко се обърнаха и се върнаха след само един поглед на Великия лидер.
Алан с разочарование проследи как яденето и пиенето дойдоха и си отидоха в рамките на една секунда.
– Приятели – заговори Ким Чен Ун.
– Не можем ли да си говорим, докато се храним? – предложи Алан.
Великия се направи, че не е чул коментара му. Произнесе реч за мира и свободата.
Мирът явно щеше да се постигне с все повече и повече смъртоносни оръжия в страната му. Темата за свободата будеше повече въпроси. Ясно стана само, че всеки гражданин има свободата и правото да обича лидера си. Също така и че следва да бъде наказан, ако не го прави.
Ким Чен Ун изрази и задоволството си, че съдбата му е пратила господин Карлсон чак от Швейцария, за да допринесе със своите знания към борбата срещу американския империализъм. Бил много щастлив, че и представителката на ООН Валстрьом се е присъединила към същата кауза.
– Вижте – намеси се Валстрьом, – както знаете, господин Ким, моята задача е по-скоро да инициирам диалог между двете страни, с други думи, да започнем да разговаряме един с друг, както правим в момента. Не да разиграваме някакъв театър като днес пред телевизионните камери. Мисля, че вече изразих своето недоволство от тези събития.