Не просто е запленяваща, а е и смела – помисли си Юлиус. – Само ако може Алан да си трае.
Ким Чен Ун гледаше представителката на ООН, без да я слуша. И продължи речта си.
Разказа колко щастливи били всички в народнодемократичната република, колко добра била реколтата и колко по-хубаво времето в северната част на полуострова в сравнение с южната. Ето защо не било изобщо чудно защо всяка година десетки хиляди корейци се опитвали да избягат от Южна Корея и да дойдат в Северна.
Яденето и пиенето бяха върнати още веднъж и на Алан взе да му писва. От време на време не беше лоша стратегия да си мълчиш и просто да се съгласяваш, но тук се налагаше да се обади, преди да са умрели от глад.
Юлиус усети намеренията на Алан и направи отчаяни опити да привлече погледа му и да му даде знак с мимики: „Не, Алан, не го прави!“.
Нямаше спасение.
– Прощавайте, Велики лидер. Споменахте името ми във вашата реч за всевъзможни работи. А аз съм тук. Един съсухрен старец на вашите услуги. В същото време си мисля, че мъртъв няма да съм ви от кой знае каква полза, а имам чувството, че умирам от глад. Дали ще е възможно да ни представите съкратена версия на това, което сте си наумили да споделите с нас?
Гордата усмивка на Ким Чен Ун изстина.
– Ей сега ще ви сервират, Карлсон. И все пак не забравяйте, че предполагаемите ви умения с ядрените технологии не ви дават право да се държите както си искате в чужди палати.
Явно Алан пак беше в онова си настроение.
– Изобщо не съм искал да ви обидя, о, Велики, просто в последно време освен всичко друго трудно спя. Нали разбирате, моят приятел тук, производителят на аспержи, не е от най-тихите нощно време.
Ким Чен Ун не разбираше.
– Какво искате да кажете?
– Нищо не иска да каже… – плахо се обади Юлиус.
– Искам да кажа, че хърка – поясни Алан. – Леле, как хърка. Ако можеше Великия да си представи само как хърка. Корабът, който ни докара, беше голям колкото цял склад, но явно не достатъчно голям, за да ни осигурят отделни каюти. Никак не спах добре. Но за какво всъщност си говорехме? А, да, за храна. И нещо за пиене към нея. Сигурно скоро ще ни ги донесат?
На Ким Чен Ун му дойде в повече. При следващото надникване на персонала от кухнята, той им даде знак да дойдат.
Сервираха им стек с гъбен сос. Ястието не беше кой знае колко азиатско, но на гостите им хареса. Прокараха го с австралийско каберне совиньон.
Настроението на масата се повдигна. Алан реши да послуша още малко приказките на Великия лидер за това-онова. Когато обаче Великия изтъкна, че предната година е детонирал водородна бомба, Алан се почувства длъжен да му възрази. Беше чел в черния си таблет, че така наречената водородна бомба почти не е била отчетена от радарите.
– Фактът, че внасяте кой знае откъде някакви жалки четири кила уран в кораб, който би побрал трийсет хиляди тона, показва ясно, че: 1) не сте и близо до произвеждането на водородна бомба, 2) вероятно не знаете дори как се пише плутоний и 3) цялото ви налично количество уран се побира в една чанта. Накратко, нямате нищо освен едни четири кила. И за щастие, мен. А аз пък нямам нищо в чашата.
Ким Чен Ун помаха на персонала. Нахалството на швейцареца му идваше все повече. Имаше две възможни развития на нещата: първото бе да се окаже полезен и тогава нямаше никаква причина да го праща в Европа. Второто бе да е измамник и тогава щеше да го прати право във вечността. И в двата случая щеше да си плати за липсата на уважение.
Великия лидер реши да продължи да се държи любезно и великодушно.
– Карлсон, трябва да призная, че сте доста прям. Това е ваше право, предвид възрастта ви. Въпреки че на първо място сте тук по работа, ще се радвам да разгледате и нашата красива столица. Какво ще кажете утре след работа да се разходите из най-големия ни търговски център? За съжаление, няма да успея да ви придружа, но вярвам, ще се оправите с гида, който ще ви бъде на разположение.
Под „най-големия търговски център“ Великия лидер разбираше единствения търговски център.
Посещение в търговски център? Алан не държеше да ходи там. Но нямаше да им навреди, пък и щеше да се отрази добре на посърналия Юлиус.
– Колко мило от ваша страна – отвърна той. – Чудесен начин да разпуснем след цял ден в лабораторията. Дали ще е уместно да помоля за някоя друга монета назаем? В бързината не си взехме нищо друго освен няколко бутилки шампанско, а и те, за съжаление, свършиха.
Ким Чен Ун заяви, че Карлсон и неговият приятел нямало нужда да се безпокоят за парите. Ако си харесали някой сувенир, щели да го получат като подарък.
Колкото до задачата в името на мира, Карлсон имал шест дена на разположение в лабораторията. Крайните срокове често отключвали креативността. При наличието на резултати, Великия лидер обеща да им връчи медал за храброст и билети първа класа за полет до Швейцария.