Юлиус все още не смееше да се обади, не и след нескопосания му опит в кабинета на Великия лидер. Алан пък придобиваше все повече смелост.
– За шест дни човек може да постигне много. Само да съм жив и здрав, че от доста време вече старостта си казва думата. Всъщност от поне трийсет-четиресет години насам. Дето се вика, изпял съм си песничката. Вярно, че Ной е живял деветстотин и петдесет години. Разликата между нас обаче е, че аз съм истински, а той измислен.
– Кой? – не го разбра Ким Чен Ун.
– Ной. От Библията. Много вълнуваща книга. Опа, май сгреших. Предполагам, че не сте я чели, защото иначе според вашите закони би трябвало сам да сте се екзекутирали.
Този проклет швейцарец наистина ли говореше за Библията, една от забранените книги, по време на вечеря в палата на народнодемократичната република? Това минаваше всякакви граници.
В този момент се намеси Маргот Валстрьом. Благодари на Великия за възможността да се срещне на четири очи с него. Ким Чен Ун кимна, макар да не се бе съгласявал на подобно нещо.
– Утре съм зает с важни дела, но можем да обядваме на следващия ден. След това ще стане време да отпътувате, госпожо Валстрьом. Върнете се вкъщи и разкажете на света, че най-големият специалист по ядрени оръжия е в ръцете ми. Дано това засрами американците. Ако изобщо познават това чувство.
Маргот Валстрьом отпи голяма глътка от виното, за да успокои нервите си. Зачуди се какво би се случило, ако някой затвори в една стая Ким Чен Ун и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Тотална липса на чувство за хумор и самокритичност срещу тотална липса на чувство за хумор и самокритичност. Оставаше само и Доналд Тръмп да им служи като посредник.
* * *
През целия път от палата до хотела Юлиус не спря да се кара на Алан. Защо, за бога, се бе заяждал с Великия лидер.
– Да съм се заяждал? Никой не е умрял от малко откровеност.
– През годините хора са измирали като мухи заради откровеността си! Какъв е смисълът и нас да ни сполети същото?
Алан призна, че няма никакъв смисъл.
– И въпреки това, моля те, престани за всяко нещо да се побъркваш. Всичко ще се нареди, ще видиш.
– Как, по дяволите, ще стане това? След тая вечер никога няма да ни пусне да си ходим.
– И без тая вечер пак нямаше да го направи. Нямам намерение да помагам на това плямпало повече от необходимото. Когато го осъзнае, ще е добре вече да не сме в страната. Още по-добре ще е да му отмъкнем и чантата с урана, с която толкова се гордее.
– И как смяташ да избягаме?
– С помощта на очарователната представителка на ООН, разбира се. Да не си я забравил?
– Повече подробности, Алан.
– Айде стига с тия подробности.
* * *
Маргот Валстрьом се качи в личната си лимузина и от почти сюрреалистичната вечер в палата на Великия се отправи директно към шведското посолство, за да задейства процеса по издаването на паспортите. Нямаше как просто да си напечата един-два паспорта в посолството. Шведските правила си бяха шведски правила.
Шефът на паспортната полиция не остана никак доволен от разговора по телефона с Пхенян. Заяжда се и крещя, а после пак се заяжда. Измисли си какви ли не формални спънки да изпълни молбата на външния министър за издаването на два дипломатически паспорта, без изобщо да се следват процедурите. Заяви, че не разбира как е възможно госпожата външен министър да го поставя в подобна ситуация.
На Маргот Валстрьом не ѝ се стори подходящо да обяснява, че се опитва да измъкне двама шведи от Северна Корея, за да предотврати трета световна война. Реши да смени тактиката.
Просто му подчерта, че не е важно да разбира защо го прави, а просто да го направи. Когато шефът на паспортната полиция я попита дали наистина смята, че той ще фалшифицира подписи и ще издава паспорти на двама абсолютно непознати души, тя отговори кратко и ясно с „да“.
– Както вече споменах, дипломатически паспорти.
– Нека са дипломатически паспорти, но освен това…
– Освен това или ще правите каквото ви кажа, или ще правите каквото ви кажа. Ако се налага, ще се обадя на министър-председателя да повтори молбата ми. А ако и това не ви стига, имам добри контакти и в кралския двор. Мога да накарам краля да ви звънне. Или председателя на парламента. С кого още искате да си поговорите? С генералния секретар на ООН Гутериш?
Шефът на паспортната полиция млъкна. Какво общо имаше сега пък кралят с цялата тая работа?