– Помислихме ли, Алан? – попита Юлиус.
Сто и една годишният старец обаче се бе занимавал с други работи. Вместо да отговори, той им разказа най-вълнуващите новини от черния таблет. Първо, полски евродепутат изразил мнението, че жените следвало да получават по-ниски заплати от мъжете, тъй като били по-ниско интелигентни. Като ставало дума за мъжка интелигентност, Тръмп тъкмо определил в своя профил в туитър една от най-обичаните и награждавани актриси в света като некадърна. Освен това започнало дело срещу бразилския президент Темер, обвинен в корупция. Той преди това заменил подозираната в корупция Русеф. Тя пък наследила поста от Лула, който се очаквало да бъде пратен в затвора заради корупция.
– Стриндберг не беше ли написал, че му е жал за човечеството? – зачуди се Алан.
После си призна, че по повод новината с Тръмп не е много сигурен какво означава „туитър“.
Юлиус се взираше с празен поглед в приятеля си. Валстрьом го успокои, че при първа възможност ще му обясни феномена туитър, а можели да проведат и задълбочен разговор на тема шведска литература. В момента обаче належащият въпрос бил дали господата имат план как да оцелеят.
Алан ѝ отвърна, че щом тя толкова държи да смени темата, отговорът е, че план не било най-точното понятие в момента.
– А как бихте го нарекли вие, господин Карлсон?
– Ами никак – отвърна Алан. – По-скоро бих го определил като проблем. И надежда. По-скоро проблем или по-скоро надежда. Зависи кого от нас двамата питате.
Маргот Валстрьом поясни, че говори и с двамата. Тъй като Юлиус бе потънал в отчаяние, Алан продължи разговора.
Много неща щели да се изяснят след първия им работен ден в плутониевата фабрика. Понякога решенията на проблемите изниквали, когато най-малко ги очакваш. Както било наскоро, когато двамата с Юлиус седели насред океана в онзи кош, пълен с вода до коленете. Водата не била студена, но това било единственото положително нещо в ситуацията.
– Тогава мина кораб и ни спаси. Извадихме голям късмет.
– Късмет ли? – намеси се Юлиус, излязъл от вцепененото си състояние. – Не можеше ли проклетият кораб да не е от точно тая страна?
– Яж си закуската, Юлиус. Можеш да попаднеш и на по-лоши страни. А и да не е така, сега сме тук. И колкото и да е странна, храната е вкусна.
На масата имаше ориз, риба, жълта супа с неизвестно съдържание и нещо, което наричаха кимчи. Към всичко това им бяха сервирали нещастен алианс от западно кафе и френски кроасани.
– Спомням си как точно след войната бях в Китай, за да взривявам мостове. Там и дума не можеше да става за кафе. Вместо това имаха водка от ориз. Не можете да си представите по-неприятно начало на деня.
Валстрьом не знаеше дали да се възхищава на спокойствието на Карлсон, или да се присъедини към безпокойството на Юнсон. Нито едно от двете нямаше да промени положението на двамата господа. Затова тя просто се отпусна.
– Като наближи отпътуването ми, ще ви информирам за точния час. Дано се появите. Ако не успеете, ви обещавам да направя огромен дипломатически скандал веднага щом кацна. Нямам други връзки тук. Ако на нашия приятел в палата му хрумне, че нарушавам някой закон, нека ме арестува. Представителка на ООН, затворена в Северна Корея! Това би предизвикало криза с мащаби, които никога не сме виждали. Разбирате ли в каква позиция съм?
Алан забеляза, че външният министър Валстрьом е приключила със закуската си и е на път да стане от масата.
– Може ли да взема вашия кроасан? Ако ставате, разбира се.
– Алан, мамка му! – избухна Юлиус.
Валстрьом му пожела да му е сладко. После се извини, но се налагало да отиде в посолството, за да се подготви за срещата с Ким Чен Ун. Да се чуди човек кому бе нужен подобен разговор, но все пак.
Сетне се обърна и тръгна. Докато вървеше към лимузината, чу как Карлсон разказва на приятеля си за турския президент Ердоган, който нарекъл всички холандци фашисти, заклеймил немския канцлер Меркел като нацистка и обявил Израел за терористична държава, чиято главна цел била да убива деца.
– Майната му на… какво му беше името на тоя – ядоса се Юлиус.
– И аз това викам – съгласи се Алан. – Тоя турчин обаче се прави на голяма работа, а?
Маргот Валстрьом се качи в лимузината. По пътя се чудеше дали светът е пощурил Алан, или e по-скоро обратното.
* * *
Тъй като Алан явно не се интересуваше от нищо друго, освен от съдържанието на черния си таблет, Юлиус реши да се стегне и да направи всичко по силите си за тяхното оцеляване. Не бе лоша идея да започне с проучване. Стана от масата и се отправи към своята разузнавателна мисия.