Да, Юлиус беше чувал за Тръмп. Така се казваше. Белите мечки може и да не бяха тъмнокожи, но на първо място бяха чужденци. Така че нямаше много на какво да се надяват.
Новините в черния таблет на Алан бяха едновременно големи и малки. За съжаление, в повечето случаи големи. Алан търсеше малките и увлекателните, но намираше само от другите. А от слона муха не ставаше.
През първите сто години от живота си Алан никога не бе размишлявал над големите събития. Сега новата играчка му показваше колко ужасен е светът и му напомняше защо някога бе взел правилното решение да му обърне гръб и да се грижи само за себе си.
Спомни си за младините, когато работеше като пиротехник във фабриката за оръдия във Флен. Половината работници там прекарваха свободното си време, мечтаейки за социалистическа революция, а другата половина се ужасяваха от заплахата от Китай и Япония. Романи и статии подхранваха опасенията от жълта опасност, при която жълтият свят щял да погълне белия.
Алан обаче не се вълнуваше от тези нюанси и след Втората световна война просто поддържаше твърдението, че кафявите ризи1 са превърнали кафявия цвят в най-грозния на света. Не се трогна и при следващия случай, в който хората се обединиха около някаква идеология. Този път имаше стремеж към нещо, а не бягство от нещо. Говореше се за мир на земята, появиха се бусове на „фолксваген“ на цветя, честичко се пушеше трева. Всеки обичаше всеки, освен Алан, който не обичаше нищо и никого. Освен котката си. Не че беше огорчен. Просто си беше такъв.
Цветната ера продължи до встъпването в длъжност на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, всеки от своята страна на света. Те бяха на мнение, че е доста по-практично да обичат себе си и собствените си успехи. Ако обаче се налагаше някой да бъде мразен, то това щяха да бъдат руснаците. Други заплахи, общо взето, нямаше и когато Рейгън видя сметката на съветския комунизъм, като просто заговори за ракети от космоса, настана мир и радост за всички, освен за онази част от човечеството, която нямаше с какво да се прехранва, и за няколкото хиляди британски миньори, останали без мина, в която да си копаят. Новото беше, че вече нямаше защо хората да се интересуват от съседа си, достатъчно бе да го търпят – него или нея. И така и правеха, докато не задуха отново вятърът на промяната.
И май някак неочаквано кафявият цвят отново си показа рогата. Този път не Германия бе първоизточникът. Нито пък второизточникът. А редица други. САЩ не беше сред първите държави, ала бързо стана най-основната след новоизбрания президент. Трудно можеше да се каже колко кафява бе в действителност душата му, тъй като мнението му се менеше от ден на ден. Старата поговорка: „Ако искаш добре свършена работа, свърши си я сам“, тук не беше достатъчна. Дойде време да се посочат външните опасности за белия западен живот, който ние всички заслужавахме да живеем.
На Алан му се щеше черният таблет да му служи само за забавление, но бе трудно да не обръща внимание на реалността, започнала да се изяснява пред очите му. Зачуди се дали да не го изхвърли. Остави го само за ден. После за още един. Докато не осъзна, че е твърде късно. Човекът, който най-малко се бе интересувал от реда на нещата, бе започнал да се интересува от реда на нещата.
– Проклятие – промърмори той.
– Какво има? – зачуди се Юлиус.
– Нищо повече от това, което казах.
– Проклятие?
– Да.
1 Друго наименование на Щурмовия отряд на Националсоциалистическата партия на Германия. – Б. пр.
ИНДОНЕЗИЯ
Алан се примири със своя новопоявил се относителен интерес към случващото се по света, а черният му таблет се погрижи да го осведоми за изпуснатото. Поздрави го с добре дошъл, като му разказа за норвежец със собствено езеро, в което хранел бабушки и платики с гранули, пълни с каротин. После щуките ги изяждали и месото им ставало розово, така че норвежецът ги продавал за сьомга. С цел да намали риска от разобличаване, изнасял ментето само в Намибия. Там, естествено, се намерил един пенсиониран инспектор по здравеопазването от Осло. Той веднага подал сигнал и тикнали мъжа зад решетките, а цената на сьомгата в югозападна Африка се върнала към нормалната.
И така нататък. Черният таблет възвърна на Алан радостта от живота. В същото време Юлиус продължаваше да се чувства депресиран. Бяха изминали месеци, без да извърши нито една непочтена постъпка. През последните си години в Швеция като криминално проявен той се беше превърнал в един по-смекчен вариант на норвежеца с щуковата сьомга. Внасяше зеленчуци от далечни страни, пакетираше ги наново и ги продаваше като шведски. Бая пари имаше в този бизнес. Хладният климат на север заедно с незалязващото слънце допринасяше за бавното зреене на доматите и краставиците и така те придобиваха неповторим вкус от световна класа. Или както би се изразил шведският поет от деветнайсети век Карл Юнас Луве Алмквист: „Само в Швеция има шведско бодливо грозде“.