Дали Карлсон не беше решил да прекара и този ден в абсолютно бездействие? Нямаше да стане.
– Хайде.
Докато Алан дърдореше, пазачът успя да приведе подаръка за инженера в първоначалния му вид, а после подаде вече затворената чанта на швейцарския специалист по ядрени оръжия. Не бе открил нищо притеснително. Юлиус предвидливо бе оставил кутията с мюслито на пода пред задната седалка на колата.
Пазачът дълго гледа след Алан, Юлиус и инженера.
Шеф на охраната – помисли си той. – Никак не звучи зле.
* * *
Инженерът заведе Карлсон и Юнсон в лабораторията. Още след първия ден бе предал на Великия лидер, че извличането на знания от стария швейцарец е бавна и мъчителна работа, но че всичко вървяло по план. Старчето все пак бил на над сто години и може би щяло да бъде по-добре инженерът да вземе нещата в свои ръце? Великия лидер му даде зелена светлина. Инженерът разполагаше с още пет дни, за да измъкне необходимата информация. За момента времето изглеждаше достатъчно.
– Да видим – започна Алан и разпръсна по масата всичките си изписани страници с формули. – По мое време делението беше решението на всички проблеми. В днешно време разделянето и свързването вървят ръка за ръка, но господин инженерът вероятно е наясно с това?
Инженерът се завъртя нервно. Това със сливането беше абсолютно ясно. Но сега поне старецът извади някакви бележки, на които евентуално си струваше да обърне внимание.
– Не поглеждайте, господин инженер. Ако избързваме, ще сгрешим.
Инженерът си помисли, че няма опасност да избързат, но реши да запази търпение още известно време.
Алан продължи:
– Изправени сме пред въпроса как да компримираме урана, който сте успели да съберете.
– Знам, че сме изправени пред този въпрос – отвърна инженерът. – Знам също така, че се предполага вие да знаете отговора. Има ли го в тези бележки?
Алан погледна обидено инженера. Естествено, че имаше отговора. Но навярно инженерът беше забравил, че щяха да изчакат с бележките? Алан повтори, че най-голямото му притеснение е ученикът му да не съумее да проследи разговора. В такъв случай нямало как той и Юлиус да бъдат от полза.
Инженерът го успокои, че няма нужда да се притеснява. И дете не би изпитало затруднения да проследи разговора при темпото на Карлсон. Освен това инженерът се занимавал с тези въпроси в продължение на цяло десетилетие.
– И сте постигнали доста ограничени резултати – подхвърли Алан, а после се извини. Имал да разговаря за нещо с шофьора. – Ей сега се връщам – оповести той и излезе.
Юлиус осъзна, че мисия „внасям смут“ тъкмо бе започнала. Сви рамене с усмивка, щом срещна погледа на инженера.
– Такъв си е – обясни Юлиус. – Но накрая нещата винаги се нареждат.
Или поне така се надявам, помисли си той.
Столетникът мина покрай пазача с чантата в ръце, без да си сваля палтото. Пазачът скочи на крака и извика:
– Стой! Къде си мислите, че отивате, Карлсон?
– При шофьора. Важно е.
Пазачът не бе забравил ласкавите думи на Карлсон относно повишението. За да се случи то обаче, от него се изискваше да си върши работата. Затова се наложи палтото и чантата на Алан да бъдат претърсени отново. Съдържанието на чантата беше същото като преди няколко минути, липсваха само страниците с изписани формули. Това си бе в реда на нещата. Формули можеха да се внасят вътре, но не и да се изнасят.
Шофьорът чистеше арматурното табло на колата с бяла кърпа, когато Алан почука на прозореца, за да привлече вниманието му.
– Обратно към хотела? Толкова скоро? – изуми се шофьорът.
– Не, исках просто да видя как сте. Не ви ли е много топло? В такъв случай отворете прозорците да проветрите малко.
Шофьорът зяпна стареца.
– Навън е три градуса – промълви той.
– Тоест не ви е горещо?
– Не.
Черният таблет на Алан се намираше на предната седалка и чакаше своя стопанин.
– Ако искате, можете да го ползвате, докато чакате. Забелязал съм, че има доста голи мадами в него.
Шофьорът ужасено обяви, че няма такива намерения.
– Знам – каза Алан, обърна се и влезе отново в сградата.
Почти успя да мине покрай пазача. Уви, само почти.
– Моля, подайте ми палтото си. И чантата.
Алан му обясни, че не си спомня да е вземал нещо от колата, но добави, че пазачът не бивало да разчита на това.
– Забелязал съм, че на моята възраст нещата често не се получават, когато съм ги обмислил. Това не означава, че се получават, когато не съм ги обмислил. Проверете каквото трябва. Щателността е добродетел. Сигурен съм, че и Великия лидер е на същото мнение.