Обратно в лабораторията Алан обяви:
– Замислих се над нещо.
– Над какво? – поинтересува се инженерът.
Алан си пое въздух, а после изстреля:
– MgSO4. 7H2O CaCO3Na2B4O7. 10H2O.
Инженерът не бе успял да го проследи.
– Може ли да повторите?
– Това е само ако искаме да удвоим мощността на взрива. На мен ми се ще да е десет пъти по-голяма.
– Може ли да повторите? – отново се обади инженерът.
– Разбира се – успокои го Алан. – Но споменах ли вече, че е много важно да спазваме правилния ред на нещата? Според моя опит иначе бихме допуснали грешка. А да допуснем грешка не би било правилно, не сте ли съгласен?
Инженерът измърмори, че е съгласен с твърдението, че не е правилно да се допускат грешки. През това време Юлиус си мълчеше отстрани. Откъде му хрумваха на Алан тия работи?
Разбира се, че от черния таблет. За едно нетренирано ухо (като това на Юлиус) или за неподготвено (като това на инженера) формулите биха прозвучали като възможно решение на проблема с ядрените оръжия на гордата народнодемократична република.
Само че не беше това. Това бяха формули, които в този си ред описваха соли за баня, паста за зъби и белина. Алан бе търсил нещо радиоактивно, но вместо това бе попаднал на страницата на канадец, чието хоби беше химията. Искал да разкаже на света какво имало във всяка баня и килер. Макар и Алан постоянно да повтаряше колко забравял, паметта не му изневеряваше. Освен вече споменатото дотук той си беше подготвил и формули за хапчета срещу главоболие, бакпулвер, препарат за чистене на печки и още няколко такива. Всичко това благодарение на някакъв младеж от Мисисага в Онтарио.
В този момент инженерът, който отново бе започнал да се изнервя, вероятно не би отказал хапче за глава. (Едва ли му бяха необходими обаче бакпулвер или препарат за миене на печки.)
– Ще работим ли изобщо някога?
– Разбира се – отвърна Алан. – Трябва само да ида до…
И тръгна към тоалетната. Остана там четвърт час.
Преди да настъпи моментът на голямото бягство, Алан си измисли още една причина да посети Безимения. (Този път попита шофьора дали не му е студено, след като навън е едва три градуса.) Същевременно придвижи разговора с инженера няколко крачки напред, или поне встрани. Юлиус от своя страна правеше всичко по силите си да успокоява себе си и инженера.
В бързината Алан бе забравил да подготви Юлиус за най-важната му задача в този ден: в даден момент да отклони вниманието на инженера, та да може Алан да размени чантите. Столетникът успя да накара инженера да отиде до хладилното помещение и така му се удаде възможност да даде инструкции на приятеля си.
– Опитай да го разсееш, като се върне.
– Да го разсея ли? Как?
– Просто му отвлечи вниманието. Така ще мога да разменя чантите.
– Защо не ги размениш сега?
Алан погледна Юлиус в очите.
– Защото не съм се сетил. Невинаги успявам да предвидя нещата толкова добре, колкото ми се иска. Това по принцип не е проблем, но понякога…
Не успя да довърши, защото инженерът се върна.
– Имаме осемстотин грама галий – съобщи той. – Кажете сега каква е връзката с компримирането на урана? Моля да ми обясните като на ваш равен, а не като на идиот.
– Само осемстотин грама? – притеснено възкликна Алан.
В този момент Юлиус рязко се свлече на земята.
– Помощ! Умирам!
Инженерът изглеждаше ужасѐн. Дори Алан се стресна, макар че именно той бе накарал приятеля си да разсейва инженера.
– Ох! – изкрещя Юлиус. – Ох!
Алан остана на място, а инженерът се втурна да помага на Юлиус.
– Какво ви има, господин Юнсон? – инженерът коленичи до умиращия асистент. – Добре ли сте?
Юлиус разбра, че Алан вече е сменил чантите.
– Да, благодаря – изпъшка той. – Добре съм. Просто изведнъж почувствах малко носталгия.
– Носталгия ли? – изуми се инженерът. – Та вие паднахте на земята.
– Добре де, силна носталгия. Мина ми вече.
Инженерът, който до този момент бе смятал Юлиус за по-разумния от двамата чужденци, осъзна, че и този е побъркан като другия.
– Да ви помогна да се изправите, господин Юнсон?
– Благодаря ви, господин инженер – отвърна Юлиус и протегна ръка.
* * *
Инженерът бе изпаднал в безнадеждна ситуация. Първо на пристанището в Нампхо се бе наложило в рамките на няколко минути да отсъди дали Карслон е шарлатанин, или не. Още тогава знаеше, че ако швейцарецът се окаже измамник, то самият той ще трябва в най-скоро време да представи резултати, каквито нямаше. Решението да се довери на Карлсон бе породено предимно от борбата му за оцеляване. Сега с болка осъзна, че старецът или все пак е шарлатанин, или просто не е с всичкия си. Изглежда, положението с асистента бе същото.