Мина му през ума да обясни на Великия лидер, че му е била поставена задачата да разбере дали Карлсон е шарлатанин. И после да каже, че Великия не е споменавал нищо за деменция. Осъзна, че това няма как да стане. Оставаше да излъже Великия лидер (направо му се завиваше свят при тази мисъл) и да му съобщи, че вече няма нужда от двамата господа, тъй като е разбрал механизма на пресата и до няколко седмици ще постигне желаните резултати. Така или поне щяха да му останат тези няколко седмици живот, или щеше наистина да представи резултати.
Карлсон явно имаше някакви химически формули в старата си глава и даже бе записал някои от тях на хартия. Когато швейцарецът си тръгнеше, инженерът смяташе да им хвърли един поглед.
По обяд си беше изпуснал нервите и се бе развикал на Карлсон, който цитираше по памет какво е прочел в черния си таблет. Някакъв американски телевизионен водещ, обвинен в няколко случая на сексуален тормоз, по-късно заявил, че е сърдит на Бог, понеже не се застъпил за него. Инженерът се разкрещя, че не му дреме нито за Бог, нито за американците или хотизостатовата преса с нейните възможности. Защото скоро щял да получи петстотин килограма обогатен уран за обработка. След това Карлсон вече нямало да му бъде необходим. Инженерът обеща лично да изхвърли Алан от лабораторията, ако той веднага не се забърза.
Петстотин кила? Алан за втори път го чуваше. И четири кила бяха достатъчно плашещи.
– Вижте, господин инженер – заговори той, – не бива да си държим такъв тон. Едно време другарят Сталин ме изпрати чак в Сибир само защото и той веднъж като вас ми се ядоса. Всичко това му докара инфаркт. Обичам да казвам, че негативните емоции са вредни за здравето.
Инженерът не се чувстваше добре и определено изпитваше негативни емоции. Но продължи да се бори с твърдоглавието на Карлсон. По едно време столетникът се загледа в снимка на стената, на която Великия лидер беше застанал усмихнат до ракета. Швейцарецът се завзира във върха на ракетата и замислено измънка още някаква формула. Правилно разтълкувана, тя представляваше комбинация от витамин С и амоняк. Неподготвеният инженер обаче си помисли, че може би все пак има надежда.
* * *
В два без една минута настъпи часът на истината. Алан толкова бе надул главата на инженера, че той дори не протестира, когато така нареченият експерт за пореден път си измисли безумна причина да го прати в хладилното помещение. Накара го да провери срока на годност на дестилираната вода шише по шише.
Щом излезе, Алан се обърна към Юлиус.
– Мисля да тръгваме. Едва ли ще се върне в рамките на няколко минути.
– Грешен шампоан – измрънка Алан, сложи чантата на масата на пазача и я отвори. – Изобщо не мирише на лавандула. Или на каквото там беше. Инженерът е изтънчен човек. Утре очаквайте да видите нов пакет.
Преди пазачът да погледне по-отблизо вече познатия му пакет, Алан си свали палтото.
– Най-добре ще е хубаво да го проверите. Случвало се е да си напъхам разни неща в джобовете, без да помня как съм го направил и защо. Веднъж, като се върнах от пазар, намерих в себе си катинарче. До ден днешен нямам представа къде съм искал да го закача.
Пазачът бръкна в джобовете на Карлсон, а веднага след това и в тези на Юнсон.
– Аз съм същият – включи се Юлиус. – Макар че при мен по-често се озовават разни запалки.
Пазачът гледаше ту едното палто, ту другото, а през това време Алан спокойно затвори чантата.
– Колкото и да ни е приятно, не можем да стоим тук и да си говорим цял ден. Великия лидер ни очаква. Готов ли сте с палтата? Чудесно. Хайде, Юлиус.
Мъжете се отправиха към шофьора. Юлиус с най-бързата си крачка, а Алан с нормална походка. Седнаха в колата и потеглиха. През това време пазачът мислеше за катинарчета, запалки и Великия лидер и се чудеше какво всъщност се бе случило току-що.
Половин минута по-късно се появи инженерът. Беше по-бесен от всякога.
– Къде изчезнаха тия идиоти?
– Тръгнаха си, господин инженер.
– Чудесно. Утре ще го удуша тоя Карлсон.
* * *
Безимения се изненада, че гостите искат да се приберат в хотела още в два часа.
– Не към хотела, уважаеми Безимен. Първо отиваме в палата, за да вземем Великия. Имаме важна среща. Вълнувате ли се?
Шофьорът пребледня. Да вози Великия лидер в колата си, за него беше същото, като за шведски свещеник да се разхожда със самия Исус Христос. Нарежданията му бяха да кара гостите само до хотела и никъде другаде, но палатът беше на път.