– Разбирам, че се притеснявате – успокои го Алан. – Но аз познавам добре Великия лидер и той е много добродушен. Само едно нещо може да го ядоса. Или две, ако броим Щатите.
Безимения попита неспокойно какво е това нещо.
– Мръсотията – отвърна Алан. – Мръсотия, прахоляк, боклуци и цапаници. Няма да забравя как един нещастен асистент разля чаша сок върху… е, няма какво повече да кажа по въпроса. Мир на праха му. Сега ще ви помоля да увеличите малко скоростта. Не искаме да караме Великия лидер да ни чака.
Шофьорът рязко увеличи скоростта. Алан помоли Юлиус на шведски да изпълни своята роля.
– По-бавно – изхленчи той. – Става ми лошо.
– Нали ти казах, че бързаме! – сопна му се Алан.
Шофьорът нямаше как едновременно да натиска и газта, и спирачката. Прецени, че Великия лидер е по-важен от старчето отзад. В пъти по-важен.
Като се качиха на празната автомагистрала, Юлиус още веднъж се оплака от високата скорост. Безимения продължи да го игнорира, а Алан не спираше да разказва за всички прекрасни качества на Великия лидер с изключение на непоносимостта му към мръсотия и боклуци.
– Не мога да не отбележа, че колата ви е в чудесно състояние – продължи Алан. – Великия ще остане много доволен от вас. Смешно ми става, като си помисля, че той вероятно ще ви помоли да се представите с името си. Така най-сетне ще разберем как се казвате.
Безимения хвана волана с една ръка, а с другата взе да търка вече чистото арматурно табло.
– Лошо ми е – проплака Юлиус и внимателно вдигна кутията с мляко и мюсли от пода.
Беше се получила чудна каша.
В следващия миг петдесет и две годишният безимен мъж чу най-ужасния звук в живота си. Юлиус изимитира шумно повръщане и разсипа кашата с мюсли по задната част на предните седалки и по врата на шофьора. Безимения изпадна в абсолютна паника. Всичко вървеше по план. Шофьорът извъртя колата на сто и осемдесет градуса, спря на паркомясто от другата страна на пътя и изхвърча навън, за да отвори задната врата. Трябваше да провери колко страшна е поразията.
Когато си навършил сто и една години, вече няма как да си особено чевръст, особено ако бързината никога не ти е била сила. Въпреки това Алан успя да се протегне към шофьорското място, да затвори вратата и да я заключи. В същото време Юлиус заключи задните врати и се прехвърли отпред. И това не се случи кой знае колко бързо – Юлиус все пак наближаваше седемдесет. След няколко секунди обаче той все пак се настани на мястото на шофьора. А отвън стоеше най-изуменият шофьор на Корейския полуостров.
– Дай да видим сега как работи тази машина – рече Юлиус, включи на скорост и потегли.
– В другата посока сме – напомни му Алан.
Юлиус направи обратен завой по безлюдната магистрала и колата мина покрай все още нищо не разбиращия шофьор. Алан свали прозореца, за да се сбогува.
– Всичко добро. Няма нужда да ни вземате утре сутринта. Макар че, като се замисля, вече нямате с какво да вземате когото и да било.
* * *
Потеглиха на юг към международното летище „Сунан“. Алан подхвърли, че разполагат с достатъчно време и Юлиус нямало нужда да хвърчи като крадец на коли, какъвто някога е бил. Нямаше голяма опасност от натоварен трафик или от какъвто и да било трафик.
Юлиус кимна и се поинтересува дали Алан има план как да процедират, като стигнат. Покрай всичко останало и двамата не се бяха замисляли над този проблем.
Алан обаче пак беше грабнал черния таблет.
– Гледай ти. По повод пътуванията с кола: в Саудитска Арабия вече и жените ще имат право да шофират. Принц Абдул Азис явно е прагматичен човек. Нищо чудно, че саудитците вече са в комисията за защита на жените към ООН.
– Хайде да разкараш проклетата машина за новини и поне за секунда да се замислиш как да оцелеем – тросна му се Юлиус и усети как гневът му към Алан отново се надига.
– От друга страна, всичко е относително – продължи Алан. – Принцът е уахабит, а уахабитите са против всичко и всички. Имат проблем с шиитите, с евреите, християните, музиката и водката. Чувал ли си някога нещо толкова ужасно? Да си против водката!
Юлиус изруга.
– По-добре кажи какво ще правим! Да минем ли направо през оградата и да караме към самолета на министърката? Ако колата се заклещи, всичко приключва! Или да минем по нормалния път? Какво ще кажем тогава на охраната при бариерата? Да ги застреляме ли? Нямаме с какво! Мамка му, Алан!
Столетникът изключи черния таблет и се замисли за момент.
– Няма ли да е по-разумно да спрем колата на паркинга, да си вземем чантата и дипломатическите паспорти и да се чекираме?
* * *
Един от шалтерите за чекиране се различаваше от другите. Беше встрани, над него имаше табела в позлатена рамка с текст на корейски и превод на английски, който гласеше: Premium Check-In.