– Айде стига си се правила на интересна – скара се той на служителката на паспортния контрол. – Президентът ни чака.
Служителката се притесни, като разбра, че бави президента, но въпреки това възнамеряваше да изпълни задълженията си. Двама от тримата кандидати не бяха в „Електронната система за издаване на предварително разрешение за пътуване до САЩ“ (ESTA).
– Мамка му, та те са дипломати – дразнеше се Стив Банън.
– И така да е, аз си върша работата.
– Ами върши я де – сопна ѝ се Банън.
Наложи се служителката да се рови из миграционните данни и да води разговори по телефона, но накрая все пак им удари печата за влизане в САЩ. Не откри данни дипломатите Юнсон и Карлсон да са врагове на нацията. Все пак никой от тях не бе роден в Техеран.
– Добре дошли – поздрави ги тя.
– Благодаря – отвърна Алан.
– Благодаря – отговори и Юлиус.
– Хайде, тръгваме – обади се пак Стив Банън.
– Надявам се президентът да не е толкова бесен като този – промълви Валстрьом.
Надеждите ѝ се оказаха неоснователни.
* * *
Не би било зле, ако американците освен самоличността на Алан и Юлиус бяха проверили и багажа им. Той обаче се проверява преди излитане. Освен това пътуваха със самолет на ООН. А и бяха дипломати. Отгоре на всичко ги придружаваше бесният Стив Банън.
Във всеки случай Съединените американски щати току-що се бяха сдобили с четири кила обогатен уран, добре опакован в севернокорейска чанта. И никой дори не предполагаше.
Юлиус осъзна това в лимузината на път за небостъргача на ООН. Сети се също, че Алан така и не беше споменал пред външния министър какво носи в чантата.
– Какво мислиш да правиш с това? – прошепна му той, докато Маргот Валстрьом разговаряше по телефона.
– Би могло да бъде подходящ подарък за президента – отвърна му Алан, – след като толкова иска да се срещне с мен. Но я по-добре засега го вземи ти. Имам чувството, че не е много добра идея да влизам в сграда на ООН с обогатен уран, без предварително да съм предупредил когото и да било.
Юлиус се обърна на другата страна.
– Не се безпокой. Всичко съм измислил – опита да го утеши Алан.
Валстрьом приключи разговора си по телефона и миг по-късно лимузината пристигна. Настаниха Юлиус на пейка в близкия парк. Алан му обеща да се върне след малко.
Когато Карлсон и Валстрьом приближиха проверката за оръжия на входа, външният министър реши да даде един съвет на столетника. Или по-скоро да му отправи молба. Предвид преживяното на вечерята при Ким Чен Ун, тя го помоли този път да опита да бъде малко по-дипломатичен.
Явно бе напрегната от предстоящата среща.
– Да бъда дипломатичен ли? Ама, разбира се. Това е най-малкото, което мога да сторя за вас, госпожо външен министър. Та вие ми спасихте живота.
САЩ
Доналд Тръмп беше роден в Ню Йорк на 14 юни 1946 година. На същия ден само година по-рано шведският гражданин Алан Емануел Карлсон бе решил всички проблеми на Щатите в опитите им да се сдобият с атомна бомба.
Алан и Доналд имаха повече общи неща, отколкото човек би си помислил. Например и двамата бяха получили наследство от родителите си. Алан придоби една къщурка някъде из горите близо до град Малмшьопинг, в областта Сьодерманланд, в която нямаше топлоизолация и течаща вода. В същото време бащата на младия Доналд остави на сина си двайсет и седем хиляди апартамента в централен Ню Йорк.
След това за известно време животът и на двамата се развиваше еднакво зле. Алан взриви къщата си и остана бездомен. Доналд стори в общи линии същото с бизнес империята на баща си. Спаси се от фалит само благодарение на няколко благосклонни към него банки.
Друг общ знаменател бе, че горе-долу по едно и също време Доналд и Алан се чувстваха нещастни, макар да се намираха на противоположни страни на земното кълбо. Алан – на Бали, докато не бе омагьосан от един черен таблет. Скоро след това отлетя с балон. Доналд – в голяма бяла сграда насред Вашингтон, където беше обграден от идиоти и злобари.