Да си президент на САЩ, не се оказа толкова лесно, колкото си бе мислил Доналд Тръмп. Единственото забавно занимание беше да уволнява хора. Когато го правеше в бизнеса и телевизията, всяваше страх и респект. Търкулнеше ли се обаче някоя и друга глава в Белия дом (или тринайсет, зависи как го смятате), корумпираните медии го обвиняваха, че е неуравновесен.
Също толкова ужасяващ бе фактът, че републиканците – неговите републиканци – не изпълняваха заповедите му. И че явно според законите тях не можеше да ги уволнява.
И за капак на всичко не спираха да го обвиняват в расизъм. Говореха как преди хиляди години баща му Фред бил арестуван на шествие на Ку-Клукс-Клан в Куинс. Първо, това не се беше случило. Второ, бяха го пуснали веднага, така че за какво изобщо се вдигаше толкова шум?
Най-лошото бе, че в тази страна човек вече не можеше да казва истината. Не и ако си президент. Нямаш право вече да наречеш мексиканците изнасилвачи, а мюсюлманите нещо още по-лошо.
Постът му си имаше, разбира се, и положителни страни. Президентът все пак притежава доста власт. Ако сметне, че се налага, има правото да започне война. Както истинска, така и вербална. Войната срещу фалшивите новини се водеше и в момента. Доналд Тръмп се похвали, че самият той е измислил думата „фалшив“. Който си измисля нови думи, има правото да си влага в тях каквото значение си иска. Така във „фалшива новина“ се превърна всичко, което на Тръмп не му харесваше да чете, слуша или гледа.
По-сложна бе ситуацията с истинските войни. Оказа се, че да свалиш държавен глава на друга държава, е толкова трудно, колкото да махнеш някой конгресмен или сенатор. Оставаше на първо време поне да ги заплашва, че ще ги сравни със земята. Тази тактика работеше и в бизнеса, ако заменеше „ще ги сравни със земята“ с „ще ги съди до дупка“. Ако обаче международният опонент се окажеше някой нарцистичен перко, който разполага с ядрени оръжия, се налагаше подходът му да бъде по-добре обмислен. Той сам знаеше, че мисленето не му е силна страна. Пък и твърде много ценеше времето си. Между другото, севернокорейският нарцис му напомняше на някого, само че не можеше да се сети на кого.
Тръмп бе убеден, че докато играе правилно картите си, ще разполага с подкрепата на половината страна. Понеже другата половина беше абсолютно неспасяема, целта бе да обедини своите хора. По тази логика не беше добра стратегия да говори например за нови закони за оръжията. Доналд Тръмп винаги бе проявявал уважение към приятелите си, особено към тези, които нямаше как да уволни. Каквато беше лобистката оръжейна групировка. За нещастие, наскоро някакъв психопат бе избил шейсет души в Лас Вегас с помощта на двайсет и три различни оръжия. По закона на Мърфи малко след това върху Тръмп се стовари и стрелба в училище.
Освен всичко друго се налагаше президентът неспирно да напомня на хората за останалите заплахи (като изключим масовите стрелби). За всеки случай той си измисли няколко допълнителни. В неговото обкръжение, разбира се, всички бяха за построяването на стена на границата с държавата на изнасилвачите.
Войната също обединяваше. Почти всеки ден печелеше настоящата война в туитър. Оставаше другата, срещу дребосъка с ракетите. Нарциса.
На кого му напомняше?
* * *
Шефът на кабинета на Белия дом Рейнс Прибъс имаше причина да придружи президента до Ню Йорк за планираните срещи, като най-значима бе тази с посланика на САЩ в ООН, госпожа Ники Хейли. Развитието на събитията в Северна Корея бе повече от обезпокоително, а Прибъс трябваше много да внимава, ако искаше да запази работата си. Тъкмо бе допуснал грешката да обясни на своя шеф, че армадата от американски кораби не бе на път за Северна Корея, както президентът бе казал, а се бе отправила в противоположната посока – към Австралия. Шефът побесня и обвини Прибъс, задето лъжците от „Ню Йорк Таймс“ бяха публикували истината.
Като оставим настрана факта, че президентът невинаги бе толкова точен в изказванията си, колкото им се щеше на останалите страни в света, той влошаваше положението всеки път щом започнеше да обижда Ким Чен Ун. Въпреки това човек в никакъв случай не биваше да го критикува.
Сега Прибъс съобщи на президента, че външният министър на Швеция, госпожа Валстрьом, е пристигнала в сградата на ООН и е готова да се срещне с него. Освен това – както бе пожелал президентът – с нея бил и специалистът по ядрени оръжия, шведът Алан Карлсон.
– Да ги помоля ли да…
– Доведи ги тук – заповяда президент Тръмп.
* * *
– Добър ден, господин президент – поздрави го Маргот Валстрьом.