– И от мен – добави Алан.
– Сядайте – нареди президентът. – Да започнем от вас, госпожо Валстрьом. С коя част на тялото си мислехте, когато решихте да започнете гостуването си в Пен… Пхен… Северна Корея с пресконференция? Пресконференциите са ужасно нещо, още повече севернокорейските.
Маргот Валстрьом обясни, че не е имала възможност да мисли с която и да е част на тялото си. Били я взели от летището и я закарали директно в студиото за участието в тази телевизионна постановка, на която президентът и целият свят бяха станали свидетели.
– Ким Чен Ун преметна всички ни, това е. Като пратеник на ООН, аз съжалявам най-много за случилото се.
– Вас ви е преметнал – възрази президентът. – Мен дребосъкът с ракетите не може да ме преметне.
Госпожа Валстрьом се извини, не бе имала намерение да обиди президента. Въпреки това смятала, че епитети като „дребосъка с ракетите“ не допринасяли по никакъв начин за стоплянето на отношенията между Северна Корея и останалата част от света. Била посветила цяла глава в доклада си до главния секретар на тема значението на коректното изразяване.
– Ако президентът проявява интерес, бих могла да осигуря едно копие от…
– Цяла глава? Кой има време да ви я чете? Кой? По-добре отговаряйте на въпросите ми.
Госпожа Валстрьом не се сещаше президентът да я бе питал друго, освен с коя част на тялото си е мислила. Но нямаше как да му напомни този факт.
– Ще опитам, господин президент. Бих използвала възможността да ви представя господин Карлсон. Той не е швейцарец, както се твърдеше, а е швед. И не е помагал на Северна Корея в опитите им да…
– Ти кой си? – прекъсна я президентът и се обърна към Алан.
И Алан искаше да зададе същия въпрос. Този тук президент ли беше, или просто някакъв особняк? Е, историята беше показала, че е възможно да бъде и двете.
– Кой съм аз ли? Аз съм Алан Карлсон, както спомена госпожа Валстрьом. И съм швед, тя май и това спомена. И да, не съм помагал на Северна Корея, даже е възможно още повече да съм ги объркал. Това е краткият отговор на въпроса кой съм. Ако желаете, разбира се, ще разкажа и още.
– Казаха ми, че американски президент ти е връчил медал на свободата – тросна се Доналд Тръмп. – Този президент обаче вече е в историята. Сегашният възнамерява да ти го вземе, ако не отговаряш точно и ясно на въпросите. Ще ти го взема.
– Само започнете да задавате въпроси и ще дам всичко от себе си – съгласи се Алан. – Ще бъде трудничко обаче да ви върна медала. Изгубих го през хиляда деветстотин четиресет и осма на една подводница на път за Ленинград. Възможно е оттогава руснаците да го държат при себе си. Но вие винаги може да питате онзи в Москва, Путин. Разбрах, че сте в приятелски отношения.
Президентът Тръмп се обърка. Подводница? През хиляда деветстотин четиресет и осма?
Това даде възможност на Алан да продължи.
– Ще дам разумни отговори, както съм свикнал. Труман искаше да узнае всичко, свързано с атомната бомба. След него дойде Никсън, той повече се интересуваше от политическите практики в Индонезия. като подслушванията например. Разказах му каквото знам и той беше изключително впечатлен. Каквото и да иска сегашният президент, трябва да знае едно: аз съм на негово разположение. Предполагам, че изкуството да се прави водка от козе мляко не вълнува президента? Вероятно той предпочита да пие чисто мляко?
Алан беше чел в черния таблет, че горкият американски главнокомандващ никога не близвал алкохол.
Тръмп помълча известно време, преди да установи:
– Много приказваш. По-добре обясни какво си правил в Северна Корея и защо си помагал на оня идиот с атомните оръжия.
– На никакви идиоти не съм помагал – отвърна Алан. – Освен ако в това число не смятате Никсън. Двамата с моя приятел Юлиус попаднахме случайно в Северна Корея. Претърпяхме злополука насред океана и бяхме спасени от един кораб. За нещастие, се оказа, че той плава към Пхенян. И на всичкото отгоре на борда алкохолът беше забранен. Както при вас. Между другото, капитанът се казваше Пак. Може би се познавате?
Президентът Тръмп се опитваше да намери нещо смислено в разказа на стареца, но просто не успяваше.
– Хайде, давай по същество! На какво си научил корейците?
На Алан този кисел мъж започваше да му става неприятен. Какво не му беше наред? Тъкмо щеше да го изрече на глас, когато си спомни обещанието, което бе дал на прекрасната госпожа Валстрьом. Нали трябваше да бъде дипломатичен. Какво изобщо означаваше това?
– Това, на което съм научил корейците, няма да им помогне особено. Да, действително им дадох няколко формули. Например, ако правилно си спомням, как най-добре да пречистват отпадъчни води. Едва ли тези знания ще доведат до войни.