– Отпадъчни води ли?
– Стават и за избелване на дрехи. Както и да е. С помощта на госпожа Валстрьом успяхме да избягаме, преди да са разбрали, че моите формули няма да са им от полза в производството на ядрени оръжия. Единственото престъпление, в което мога да бъда обвинен, е, че претърпях злополука насред океана близо до индонезийското крайбрежие. Ако президентът сметне, че това е достатъчно, за да ми отнеме медала, то нека се захване с търсенето му.
Алан осъзна, че това последното не беше особено дипломатично.
– Ако президентът ми позволи, бих споделил мнението си по една коренно различна тема – добави Алан, докато президентът все още премисляше какъв да бъде следващият му ход.
– Кажи.
Нищо не пречеше да опита.
– Имате невероятно красива прическа.
– Невероятно красива прическа ли? – изуми се президентът.
– Да, всъщност всичко ви е красиво. Но тази прическа е просто неповторима.
Президентът приглади русоляво-червеникавия си перчем. Вроденият му гняв сякаш поутихна.
– Не си първият, който го казва. Не си първият.
Определено изглеждаше доволен. Колко лесно беше. Алан се зарече и при следващата си среща с президента да бъде дипломатичен.
Тоя швейцарски швед всъщност е доста симпатичен – помисли си Тръмп. – И интересен. И явно притежава добър усет за нещата.
Погледна си часовника.
– Трябва да тръгвам за важна среща, нямам повече време за вас.
Маргот Валстрьом се изправи бързо. Нямаше търпение да си тръгне от тази среща, на която от самото начало не бе имала желание да присъства. Алан все пак беше на години и се надигна доста по-бавно от нея.
– Почакайте – спря ги Доналд Тръмп.
Хрумна му нещо, а при него хрумванията винаги се превръщаха в действия. Незабавно.
Старецът беше бавен и странен, но определено имаше добър вкус. Доказателство за това беше изказването му за прическата.
– Играеш ли голф, Карлсон?
– Не. Едно време имах един испански приятел. И той като мен нищо не играеше, но пък свиреше на хармоника. После умря и вече нито свири, нито играе. Пръснаха му главата по време на гражданската война. Много тъжна история. Беше отдавна.
Доналд Тръмп се почуди за коя гражданска война става дума. Май Карлсон не беше достатъчно стар, че да е участвал в американската? Всъщност все тая. Но щеше да бъде интересно да задържи стареца още известно време около себе си.
Работата беше там, че президентът бе планирал да играе голф извън Ню Йорк по покана на един от най-добрите си приятели, бизнес магнат в сферата на недвижимите имоти. Той бе инвестирал седемстотин хиляди долара в предизборната кампания на Тръмп и в замяна сега щеше да получи шест цяло и два милиона долара под формата на опростени данъци за недвижими имоти. Подобни поводи се празнуваха най-добре на голф игрището. За нещастие, някакъв вирус бе съборил магната и сега той лежеше вкъщи с висока температура. Тръмп нямаше желание да отменя играта. Голфът все пак си беше голф, а алтернативата беше да седи на нечие чуждо бюро в сградата на ООН. Винаги щом кажеше, че е свободен, сякаш целият свят искаше да се докопа до парченце от него.
Щеше да играе голф. Съобщи на Карлсон, че той е добре дошъл да го придружи, та да имат възможност да си поговорят още малко. Ако искал да бъде и малко полезен, можел да хвърля по едно око на пуерториканското момче, което носело стиковете. Пуерториканците обикновено не били крадливи, но затова пък били много мързеливи.
– Не знам доколко притежавам таланта да контролирам пуерториканци – рече Алан. – Но ще разберем. Ако президентът иска моята непретенциозна компания, то няма как да откажа. Осъзнавам, че съм допускал тази грешка на няколко пъти с различни лидери от всички краища на света. И това никога не е свършвало добре.
Старецът пак много приказваше. Но имаше чар. Определено имаше чар.
– Значи е решено – оповести президентът. – Чудесно!
Помоли госпожа Валстрьом да си ходи, като я предупреди друг път да е по-внимателна.
– Благодаря, че дойдохте. Тръгвайте си сега.
– Аз ви благодаря – отвърна Маргот Валстрьом.
Дипломацията беше в кръвта ѝ.
* * *
Президентът на Щатите не взема такси от Манхатън до близкото игрище за голф. Той взема хеликоптер. Машината го очакваше на покрива на сградата на ООН. Тръмп и Алан бяха придружени от петима агенти на секретните служби, трима от тях се качиха на хеликоптера. Други петима заедно с местната полиция отдавна вече бяха обезопасили игрището за голф.