За момент, преди да се качи на борда, Алан се сети за приятеля си Юлиус. Времето беше чудесно за сезона и нищо нямаше да му стане да поседи още малко на пейката на слънце. Колко ли време траеше една игра? Час?
По пътя над Манхатън и Куинс президентът посочваше всички сгради, които през годините бе наследил, купил или продал. И някои, които нито беше наследил, нито купил или продал, но просто някак му се изпречваха пред погледа. После разказа за плановете си, свързани с данъците за недвижими имоти, за омразната здравна реформа, за различни спогодби за свободна търговия и за всеобщото декадентство. Тъй като беше набрал скорост, изкара безработицата двойно по-висока и обеща да я намали наполовина, тоест да я направи на нивото, на което действително беше.
Алан слушаше. Беше достатъчно информиран от черния си таблет, та да усети, че президентът си измисля половината от нещата, които говори.
Хеликоптерът се приземи и президентът заедно с придружаващия го швейцарски швед слязоха само на няколко метра от първото тий3. Президентът не обичаше да чака. Дупка номер едно беше пар4 4, на триста и десет метра. Падаше се леко вляво, в широк феъруей5, а вдясно имаше дълбоко препятствие.
– Е? – беше първото и единствено нещо, което Тръмп каза на пуерториканеца, а той му обясни, че ще е най-добре президентът да започне в центъра на феъруея, за да има оптимална позиция да прати топката в грийна6.
Уменията на президента не бяха особено впечатляващи и топчето невинаги попадаше там, където трябва. Така се случи и този път. Удари го твърде силно, а имаше и попътен вятър.
– Ах, ти, проклет неудачник – разкрещя се президентът Тръмп на нещастния пуерториканец. – Проклет неудачник.
Явно момчето беше виновно, че вятърът бе отвял топката в бункера7.
Алан не разбираше нищо от голф, но си мислеше, че човекът със стика все пак би трябвало да носи някаква отговорност за собствения си удар. Освен това започна да му писва да слуша как президентът повтаря всяко нещо като развалена плоча. Не би било дипломатично да му обърне внимание на това, но пък госпожа Валстрьом вече я нямаше, така че защо не?
Нещата бяха, каквито бяха, и каквото имаше да става, щеше да става.
– Защо повтаряте всичко по два пъти? – попита Алан човека, който тъкмо бе изпратил топчето си в бункера.
– Моля?
Столетникът изпадна в дилема.
– С риск да бъда обвинен в същото, ще попитам пак. Защо повтаряте всичко по два пъти? При това в повечето случаи повтаряте неверни неща.
– Неверни неща? Неверни неща? – Само за секунда президентът си възвърна настроението от началото на срещата им. – Играеш по гайдата на „Ню Йорк Таймс“, а, плъх такъв!
Някои играчи на голф стават по-чувствителни от други, след като са изпратили топчето си в бункера.
– Не, не играя по ничия гайда – отвърна Алан. – На моята възраст трудно играя каквото и да било. Чудя се просто, първо, защо ви е трудно да казвате истината, второ, как може предполагаемо мързеливият пуерториканец да е виновен за това, че си изпратихте топчето в дълбока яма, и трето, защо повтаряте всяка глупост, която тъкмо сте изрекли, по още един път.
Някои голф играчи са още по-чувствителни от други голф играчи, които, така или иначе, са чувствителни, след като са изпратили топчето си в бункера.
– Ах, ти, проклет, мръсен и аз не знам какво – избухна президентът. – Човек те кани на …
(Тръгна да казва игра на голф, но Алан нямаше друга роля, освен да държи под око пуерториканеца.)
– На какво, господин президент? На какво?
Повторението на Алан ядоса още повече президента. Той вдигна стика си към стареца, като от яд не съумяваше да изрече нито една цяла дума.
– Струва ми се, че трябва да се научите да си владеете нервите по-добре – подхвърли Алан.
Последва ново избухване на президента.
– Да си владея нервите ли? Никой не може да си владее нервите по-добре от мен. Никой! – Президентът запокити стика си и той прелетя над главата на пуерториканеца, който вероятно наистина беше толкова мързелив, колкото твърдеше Тръмп, защото, за щастие, тъкмо беше седнал. – Няма по-уравновесен човек от мен!
– Преброих седем изречени от вас глупости само докато летяхме насам. Осмата глупост я извършихте, като си изпратихте топчето в ямата веднага щом кацнахме. Ако спрете да повтаряте всяко нещо по два пъти, ще лъжете два пъти по-малко.
Доналд Тръмп не вярваше на ушите си. Значи, проклетото старче все пак си беше комунист. Нямаше как президентът на Съединените американски щати да се сприятелява с такъв човек.
– Изчезвай! – изсъска той.
– С най-голямо удоволствие, господин президент. Само бих искал да споделя една последна мисъл. Не разбирам нищо от терапии и други подобни модерни работи, но на ваше място бих опитал с едно питие. Нали бяхте над седемдесетгодишен? Седемдесет години без алкохол? Човек няма как да не се побърка.