Юлиус не се интересуваше точно от бодливо грозде, просто нямаше достатъчно търсене за него. По друг начин стояха обаче нещата със зелените аспержи. Преминеше ли пролетта в ранно лято, хората плащаха четири или пет пъти по-висока цена за връзка аспержи, стига само да бяха шведски.
По това време шведските аспержи на Юлиус Юнсон се внасяха чак от Перу. Дълго време бизнесът вървеше добре. Ала в някакъв момент един от търговските му посредници се оказа твърде алчен и захвана да продава аспержи от Готланд на площада „Хьоторгет“ в Стокхолм пет седмици преди да се появят в Готланд. Плъзнаха слухове за нередности, които привлякоха вниманието на службите по безопасност на храните. Изведнъж започнаха непрестанни проверки за щяло и нещяло. Юлиус бързо загуби трима от доставчиците си от Перу, всички бяха заловени, а производството унищожено в името на закона. Плюс това тикнаха търговския посредник зад решетките (Юлиус не го тикнаха). Такава е съдбата на търговските посредници.
И въпреки че и дългата ръка на закона не успя да достигне до мозъка зад цялата организация, Юлиус загуби интерес. Реши, че сега вече Швеция е преминала всякакви граници. Кой е умрял от малко перуански аспержи?
Стига толкова, честните дребни мошеници нямаше повече да създават неприятности. Юлиус реши да се пенсионира. Произвеждаше си малко нелегална водка вкъщи, застрелваше по някой и друг лос, крадваше си по малко ток от съседа – все дреболии. Докато един ден на вратата му неочаквано почука един стогодишен старец. Обясни, че се казва Алан. Носеше откраднат куфар, който двамата отвориха след един приятен следобед и няколко чашки водка. Оказа се, че вътре има милиони.
И така от едно на друго, пък на трето и Юлиус, и Алан се отърваха от всички досадници, които си искаха парите, и се озоваха на Бали, където постепенно изхарчиха остатъка.
Алан забеляза, че Юлиус е оклюмал. Опитваше се да вдъхнови отегчения си приятел, като му четеше от черния таблет за липсата на морал по целия свят. Вече бе минал през Румъния, Италия и Норвегия. По време на една цяла закуска му разказва за южноафриканския президент Зума, който си построил собствен басейн и театър с парите на данъкоплатците. Вокалистката на шведска поп група също заслужи внимание, след като в данъчната си декларация бе обявила седем рокли и единайсет чифта обувки за „командировка“.
Но и това не разведри Юлиус. Необходимо беше да се предприеме нещо, преди той напълно да изпадне в депресия.
Алан, който за сто години никога не се бе притеснявал за нищо, се безпокоеше от изгубената искра в очите на своя приятел. Трябваше да го накара някак да се захване с нещо.
Идеите му се бяха изчерпали, когато една вечер му излезе късметът. Алан вече си бе легнал, а Юлиус реши, че трябва да удави мъката в душата си. Седна на бара в хотела и си поръча един арак. Правеше се от ориз и захарно цвекло, имаше вкус на ром и беше толкова силен, че да ти излязат сълзи от очите. Юлиус беше разбрал, че първата чашка замъглява тревогите, а втората ги прогонва. За по-сигурно обикновено изпиваше и трета преди лягане.
Първата за вечерта вече бе пресушена, а втората преполовена, когато сетивата на Юлиус се отключиха достатъчно, та да усети, че не е сам в заведението. През три стола седеше мъж на средна възраст, навярно от Азия, и също пиеше арак.
– Наздраве! – Юлиус надигна приятелски чашата си.
В отговор мъжът се усмихна, сетне двамата пиха на екс и се намръщиха.
– Започвам да свиквам – изхълца мъжът, чиито очи бяха също така плувнали в сълзи като тези на Юлиус.
– Първа или втора ти е? – попита Юлиус.
– Втора.
– На мен също.
Двамата се приближиха един до друг и си поръчаха по още едно. Поговориха си малко и чак тогава мъжът реши да се представи.
– Симран Ариабат Шакрабарти Гопалдас – съобщи той. – Приятно ми е.
Юлиус изгледа мъжа, чието име току-що бе чул. Имаше достатъчно арак в кръвта си, за да каже каквото му беше на езика.
– Че може ли човек да се казва така?
Ами може. Особено ако си от индийски произход. Симран някой си се озовал в Индонезия след един инцидент с дъщерята на доста несимпатичен мъж.
Юлиус кимна. Татковците на дъщери често били по-несимпатични от останалите, рече. Но това не било причина човек да има име, с което да му трябва една цяла сутрин, за да се представи.