– Жалко само, че не успя да си оправи сметките в хотела. Наздраве, приятелю.
* * *
Известно време след щастливата първа среща в бара Юлиус Юнсон и Густав Свенсон си купиха плантация за аспержи в планината с помощта на съществена част от парите, останали в куфара. Юлиус дърпаше конците, Густав отговаряше за производството, а множество бедни балийци се изгърбваха на полето.
С помощта на контактите си в родна Швеция Юлиус и новият му партньор изнасяха „Местните аспержи на Густав Свенсон“ в красиви връзки с жълто-сини ленти. Никъде не се твърдеше, че аспержите са шведски. Единственото шведско в тях бяха цената и името на индийския производител. За разлика от предишния му проект в Перу този не беше толкова незаконен, колкото му се искаше, но човек не може да има всичко. Освен това той и Густав успяха да задвижат и нов по-сенчест бизнес. Шведските аспержи навсякъде бяха известни с доброто си качество, така че балийският им вариант можеше да се доставя до Швеция, да се пакетира в нови кашони и да се изпраща до луксозни хотели по цял свят. Например до Бали. Известните хотели се грижеха за международната си репутация и смятаха, че си заслужава всяка похарчена рупия, за да не сервират на гостите си местния воднист сорт.
Алан беше щастлив, че Юлиус си е възвърнал формата. Всичко отново щеше да се нареди постарому, ако парите в неизчерпаемата чанта не бяха започнали да се изчерпват. Доходите от плантацията в планината бяха нелоши, ала животът в луксозния хотел, в който бяха отседнали двамата приятели, бе всичко друго, но не и евтин. Дори само аспержите в ресторанта, докарани от Швеция, струваха цяло състояние.
Юлиус бе решил да повдигне пред Алан въпроса за лошото им финансово състояние. Но все не стигаше до това. На закуска тази сутрин най-после се канеше да го направи. Алан, както обикновено, си носеше таблета, а днешната новина беше за братската любов. Лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун бе наредил брат му да бъде отровен на летище в Малайзия. Алан сподели, че не се чувства особено изненадан от този факт, все пак се бе сблъсквал с таткото на Ким Чен Ун. И с дядо му.
– Както бащата, така и дядото мислеха да ме убият – спомни си той. – Сега и двамата са мъртви, докато аз си седя тук. Такъв е животът.
Юлиус беше свикнал спомените на Алан от миналото току да излизат наяве и затова вече не се изненадваше. Точно тази история със сигурност я беше чувал, но не я помнеше.
– Срещал си се с таткото на лидера на Северна Корея? И с дядо му? На колко години си всъщност?
– На сто и карам сто и първата – заяви Алан. – В случай че ти е убягнало. Казваха се Ким Чен Ир и Ким Ир Сен. Единият беше още само дете, но много сърдито дете.
Юлиус едвам устоя на желанието си да научи повече. Вместо това насочи разговора към темата, която си бе наумил.
Проблемът се състоял в това, че както Юлиус бил намеквал и преди, куфарът с пари започвал да се превръща в куфар без пари. От месец и половина не си били плащали задълженията към хотела. Юлиус не искал и да си помисля колко ще ги зарадва сметката.
– Ами не си го помисляй тогава – предложи Алан и си хапна от леко лютивото наси горенг2.
По-спешна била работата с наемодателя на лодки, който се обадил да съобщи, че е отрязал кредита им и същото щял да направи и с главите на господата Карлсон и Юнсон, ако не си погасят дълговете в рамките на седмица.
– Наемодателят на лодки? – изуми се Алан. – Наели сме си лодка?
– Луксозната яхта.
– А, да, не знаех, че се брои за лодка.
Юлиус искаше да изненада Алан за сто и първия му рожден ден, но осъзна, че поради финансовото им състояние няма как празненството да достигне нивото на това с Хари Белафонте.
– Него вече го видяхме – успокои го Алан. – Пък и никога не съм обичал рождените си дни, така че не се натъжавай.
Юлиус обаче беше тъжен. Искаше Алан да разбере колко оценява жеста с Белафонте. И Юлиус не бе първа младост и досега никой не му беше правил подобен подарък.
– Нали не съм пял аз – възрази Алан.
Юлиус продължи мисълта си и заяви, че със сигурност ще има празненство, вече бил поръчал торта от единствената сладкарница, съгласила се да я приготви на кредит. След това ги очаквала разходка с балон над зеления красив остров заедно с водача на балона и две бутилки шампанско.
Балонът звучи добре, помисли си Алан. Но можеха да се лишат от тортата, щом имаха проблеми с финансите. Сто и една свещички сигурно струваха цяло състояние.
Според Юлиус финансите на двамата приятели не зависели от сто и една свещички. Предната вечер се ровил в куфара и направил груба сметка колко пари още им остават. След това пресметнал колко горе-долу дължат на хотела. Относно яхтата нямало нужда да предполага, тъй като наемодателят бил така добър да го информира.