– Боя се, че общо сме вътре с най-малко сто хиляди долара – промълви Юлиус.
– Със или без свещичките? – поинтересува се Алан.
2 Наси горенг – индонезийско ястие с ориз и паста от скариди. – Б. пр.
ИНДОНЕЗИЯ
Столетникът винаги действаше успокояващо на всички от обкръжението си. Е, имаше и някои изключения от миналото, когато бе успял да накара някои хора да останат без ума и дума от яд. Както се бе случило със Сталин при срещата им през хиляда деветстотин четиресет и осма. В резултат на тази среща бе прекарал пет години в работнически лагер. Няколко години по-късно севернокорейците също не успяха да го заобичат.
Както и да е, това бяха отминали времена. Сега съумя да убеди Юлиус първо да отпразнуват рождения му ден (след като Юлиус явно много държеше), а след това да се захванат с финансовите въпроси. Всичко щеше да се нареди. С малко късмет щеше да се появи и някой друг куфар с пари.
Юлиус не вярваше, че подобно нещо е възможно, макар че човек можеше да очаква всичко в компанията на Алан. Въпреки тежкото им положение се бе съгласил с предложението на Алан в балона да има четири вместо две бутилки шампанско. Горе можеше да е толкова тихо и спокойно, че да им доскучае.
– Да си вземем и по няколко сандвича? – предложи Юлиус.
– За какво са ни?
Мениджърът на хотела държеше под око възрастния мъж и още по-възрастния му приятел. Неплатените сметки възлизаха на сто и петдесет хиляди долара. Това си беше незначителна сума в сравнение с парите, които бе спечелил от разточителните скандинавци. Въпреки това сумата беше твърде голяма, за да си позволи да я загуби. Мениджърът предприе някои мерки за сигурност. От няколко дни, или по-скоро нощи, пред луксозното бунгало на господата дискретно стоеше надзирател, в случай че двамата се опитат да изскочат през някой от прозорците и да изчезнат.
Имаше, разбира се, и благодарност в отношението на мениджъра към Юнсон и Карлсон. Юнсон го бе уверил по що-годе достоверен начин, че ще пристигнат нови пари преди края на седмицата. А и все пак не за първи път този швед си стискаше мангизите толкова дълго. Навярно просто е привързан към тях. Човешко е.
Накрая мениджърът реши, че е стратегически най-правилно да си мълчи и да иде на рождения ден на стареца на плажа с торта и няколко добре подбрани думи.
* * *
Освен рожденика, Юлиус и мениджъра на хотела на празненството присъстваше и водачът на балона. На Густав Свенсон също му се идваше, но беше достатъчно съобразителен да не прави глупости. Балонът вече беше изпълнен с въздух и готов за полет. Единственото, което го спираше да не литне нанякъде, беше класическа котва, вързана за палма. Синът на водача регулираше температурата на въздуха в балона и имаше много нещастен вид, защото му се щеше да е с няколко метра по-близо до тортата.
Алан се взираше в стоте и една излишни свещички. Ама че прахосничество на пари. А и на време! На Юлиус му отне няколко минути да ги запали с помощта на златната запалка на мениджъра (която после се озова в джоба на Юлиус).
Поне тортата беше вкусна. А шампанското си беше шампанско, макар да беше грог. На Алан му се струваше, че нещата можеха да бъдат далеч по-зле.
И в този момент те станаха много по-зле. Мениджърът на хотела почука чашата си в знак, че иска да вдигне тост.
– Скъпи господин Карлсон – започна той.
Алан го прекъсна.
– Много добре го казахте, господин директор. Много мили думи. Но нали няма да седим тук до следващия ми рожден ден? Не е ли крайно време да се отправим към балона?
Мениджърът се смути, а Юлиус кимна към водача на балона, който веднага остави парчето торта настрана. Все пак беше тук по работа.
– Разбрано! Отивам само да се обадя на метеорологичните служби на летището. Трябва да сме сигурни, че вятърът е подходящ. Веднага се връщам.
Опасността от реч бе преодоляна. Време беше да се качват в коша на балона. Дори за сто и една годишен старец това не бе кой знае колко сложна задача. От външната страна имаше преносима стълба, а вътре имаше още три стъпала.
– Здравей, млади момко. – Алан разроши косата на деветгодишния асистент.
Момчето отвърна със срамежливо „Добър ден“. Знаеше си мястото и беше добър в работата си. Заради тежестта на чужденците котвата беше излишна. Юлиус помоли за малка демонстрация и научи, че топлината на въздуха и заедно с това височината на балона се регулират с червената ръчка на върха на газовата горелка. При излитане просто се завъртала надясно. При кацане – наляво.